„КОРАВИ СТАРЧЕТА”: душите не умират!
За варненската публика истинският кино празник се случи на прожекцията на българското предложение в конкурсната програма на 19 МФФ „Любовта е лудост”. В „Корави старчета” тя откри отражението на своята индивидуалност, запечатана в кадър и душевен пейзаж. Аплодисментите не стихваха след края на прожекцията, ръкопляскания съпровождаха репликите на героите.
Филмът е комедия, а философията на коравите старчета е простичка, те живеят в хармония със света. Понякога спорят, правят си номерца, но винаги са единни срещу неправдата. Мъдри и силни са коравите старчета, видяни през погледа на Пламен Масларов, който, уви, не успя да бъде на своята премиера.
Животът и смъртта вземат и дават, те взеха своето от Пламен Масларов, но и той каза своето детско „Здравей!” на смъртта в последната си кино история. Лентата довършва операторът Ивайло Пенчев.
Ивайло Пенчев /оператор и режисьор/: „Филма започна моят приятел Ивайло Джамбазов, разболя се, после го пое Пламен Масларов, за съжаление, той си отиде, може би съдбата определи аз да го довърша. Идеята за филма се зароди преди много години, когато минах границата между Чехия и Германия и попаднах в едно село, в което нармалните хора си живееха нормално, но беше пълно с проститутки, т.нар. „секс туризъм” от Германия. Но това беше в годините, когато нямахме свободен достъп до Германия, а с визи. И тогава ми хрумна, че тук, зад Завесата жените могат трудно да минат, още повече, че познавам шефа на Гранична застава в Резово и Синеморец...И така, оттам тръгнаха нещата, а доколко са истински: всички персонажи-старчета са реални хора с техните прякори. Сценаристът Симон Шварц ги познава лично и ги е описал в историята.
Продуцент е БНТ, тя изцало финансира проекта, а смешните моменти са, че отразаха бюджета с 50 процента и ни поставиха в позиция „ако искате, правете го с тези пари, ако не – откажете се”. Веднъж вече филмът беше спиран, тъй че аз се заинатих и казах: „Ще го направя!” Благодаря на целия екип, който се съгласи да работи за жълти стотинки, и за подкрепата! Когато се случи това с Пламен, те застанаха зад мен във всичко.
За пръв път Националната телевизия даде карт-бланш за разпространение на лентата. Ние се явяваме изпълнителни продуценти и нямаме право да сключваме договори, БНТ трябва да ги сключи, но в момента търсим разпространител. Ако намерим такъв, той трябва да каже какви разходи ще има: за да се пригоди лентата за разпространение в кината, трябва да се преработи звука, тя трябва да се качи на по-висок електронен носител. Аз, честно казано, докато правех филма, не съм си мислил, че ще се стигне до разпространение, но от много места хора ми казват, че биха искали да го видят на голям екран. Телевизията даде разрешение, да видим докъде ще стигнат нещата.”
Васил Банов /актьор/ : „Аз съм силно драматичен актьор, докато бях в „Сълза и смях” бях по-скоро модел „сълза”. По една случайност играя комедийна роля, но нали актьорите все имат мераци да играят това, което не са! Беше доста трудно на снимките, филмът премина през много перипетии и, честно казано, съмнявах се в резултата. Обаче, не съм се изненадал от реакцията на публиката. Не съм максималист, но не съм се харесвал никога. Сега, обаче, се харесах на две-три места, особено където съм с шапка!
Аз пръв научих за смъртта на Пламен, беше рано сутринта, към 5 часа и преживях голям срив, но тежестта по-нататък падна върху Ивайло. Не биваше да спираме снимките, такава беше повелята на Пламен...Абе, тъжни работи, ама и хубави: там, в другия свят сигурно е по-хубаво, щом никой не се е върнал, всички отиват, ама никой не се връща! ”
Никола Пашов или историите на Куфара в „Корави старчета”
Всяка история е куфар - в него събираш съкровеното и важното за поредното пътуване. С актьора Никола Пашов, който изигра ролята на гостоприемния кръчмар (Куфара), едно кораво старче-ди джей на вечеринките („зурове”), разговаяме през социалната мрежа. Специално за читателите на ПЪТЕВОДИТЕЛ НА КУЛТУРНИЯ СТОПАДЖИЯ нашият Куфар разказа за своето чудно бродене из дебрите на един филм и на Странджа.
- Получила се е особена духовна връзка между всички актьори, които изпълняват ролите на старчетата, никой от тях всъщност не е правил шумни роли в родното кино, но именно в тази лента показва класата на актьора, който не играе в столичен театър, но пък знае две и двеста... Как се е породи тази съвкупност-всеки ли предварително знаеше за своята роля или всичко бе определено чрез кастинг?
Никой не знае каква е ролята му, отредена след мига на раждането (кастинга). Пламен Масларов ме избра веднага. Бях вдъхновен, защото дълго време не бях играл КИНО, след "Юдино желязо" на Светльо Овчаров , " Ти, който си на небето" на Дочо Боджаков и тук-таме в Т В-постановки, като " Змейно " на Д.Шарков и др. С Пламен се знаехме от времето на соца, но аз играех много в пиеси на Родопския театър, които гостуваха и в София, гледаха ме от гилдията, ала Смолян бе и е далече и високо от "Меката" на театъра и киното. И така снимките започнаха в онова вълшебно място на с. Бръшлян /Сърмашик/ в СТРАНДЖА ...С някои от актъорите се знаехме, като Иван Самоковлиев и Стефан Бобадов.Чипи (Никола Чиприянов) го познавах от екрана / между другото, ми се обадиха от Русе негови приятели, които правят книга за Чипи, да опиша впечетлението ми от човека и актъора /..... Васил Банов, Иван Джамбазов и Владо Бонев ги познавах предимно от киното. Владо като куклен актъор е работил с Любо Гройс и от тук много се харесахме, както и със Стефан Бобадов, който е също актъор, израстнал с творчеството на Гройс. От първия снимачен ден през целия месец юли /филмът снимахме един месец/ бяхме заедно от сутрин до вечер, не се виждахме и чувахме само когато спяхме. То не бяха приказки, спомени, майтапи...
....Не искам да описвам деня и след това, когато на Пламен му се наложи да отиде в Бургаската болница и не се върна !!! Снимахме в Бръшлян, Резово, Синеморец и по други места в Странджа . Бяхме си интересни един на друг. През свободното време се търсехме, я на плаж, я на маса, я по пътеките на планината. Хеле с Иван кръстосвахме еко-пътеките на загадъчната Странджа. Не познавах тази стара планина, освен от читанките, а и хората се оказаха сродни души, рецитирах им и пях родопски песни с диалекта и те ги разбираха, защото много от техните родове са преселници от Смолянско.
- Това е една светла лебедова песен за Пламен Масларов, тъжното е че доста хора от екипа са вече покойници, но пък финалът на филма поне на мен ми каза: ”Животът продължава, важното е да го живееш като децата: с лекота и чистота към света!” Докъде успяхте да изговорите с Пламен нещата от филма и как се случи той след неговата смърт?
Указания от Маслинката, както го наричаха любовно актъорите, нямаше. Но се намесваше много точно и навреме в тънките моменти на общуване с другия и следеше ревностно кино кадъра. А Ивайло търсеше неговото одобрение, допитваше се с него всяка минута и си правеха кадри "един за него, другия за себе си." Обичаше ни и ние му отвръщахме със същото, но Бог реши да си го вземе....! В името на Пламен трябваше да продължим и да завършим филма в срок. Пък и той така е пожелал в болницата, да не се прекъсва филма, дори и да го няма !...Ивайло бе много"вътре" в сценария и в психологическите портрети на образите. Познаваше ни и като актъори по сцените на театрите и от екрана , тъй че избирането ни като типажи е било "максимално" точно за съответната роля. Освен това, Пламен искаше актъорите да не бъдат познати много на публиката, за да повярват на "живота на човешкия дух". Да бъдем автентични в случките. А в "провинцията " е пълно с такива актъори - уникати /справка - Фелини, Бергман и т.н./ А от звездите - столични, наподобяващи и сравнявани с такива от западното кино, лъха едно и също, играещи себе си, правещи се на маймуни, за да станат още по- известни, телевизиите бълват сутрин и вечер техните изяви и на теб ти се повръща от повторения, от подражания, от тъпи "шоа" и безхаберие - режисъорско и актъорско , което не познава народа си и не иска да се съобразява с рода си...
Пламен искаше актьорите да не бъдат познати много на българската публика....та дано и от това да спечели филмът! Но тъжният факт е, че Колю Чиприянов и Краси Кацаров - автентични, искрени " чисти към света" актьори също вече не са между нас, за да се порадват на аплодисментите на публиката. Преди това сина на Джамбо, Ивайло, си отиде рано от белия свят , неосъществил проекта " Корави старчета " Като че филмът е бил "белязан " от "синдрома Макбет” !....
Всъщност, те са тук, сред нас и много помагат, защото душите не умират, ти го знаеш това! Особено когато душите ни са по детски чисти, като твойта например! Много ми харесва игривостта на мисълта ти, неподправения ти хумор и незлобливата ти сатира, защото и ти знаеш народния лаф "какво е 2 и 200" !
- Какво е за Никола Пашов ЖИВОТЪТ, кога човек е истински жив?
Ела ни на гости в Планината и ще видиш! Има много какво да си хортуваме! В нашта къща има място за такива като тебе, душички !!!
Светлана Вълкова, Елица Матеева
