“КАПИТАЛ” - “ПАРИТЕ НИКОГА НЕ СПЯТ!”
МФФ „Любовта е лудост” – 4.09., зала 1, 21:45
"При мен никога няма разрешаване на проблемите! А и все пак това не е работата на режисьорите, а на политиците. Един филм може да зададе много въпроси, но няма как да намери отговорите им."
Коста-Гаврас
Режисьорът Коста-Гаврас тази година получи в рамките на 17-то издание на "София филм фест" награда за цялостен принос към киното и посети България. Носителят на "Оскар", "Златна палма", "Сезар", "Сребърна мечка", предлага с филма си "Капитал" провокативен коментар върху темите: пари, банки, доверие с власт и глобална криза.
В кариерата на френския режисьор от гръцки произход Коста-Гаврас стоят заглавия като спечелилият "Оскар" за най-добър чуждестранен филм и номиниран същевременно за най-добър в основната селекция „Z” (1969), с Жан-Луи Трентинян, награденият със "Златна палма" за филм и "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий "Изчезнал безследно" (1982) с номинираните от академията за ролите си Джак Лемън и Сиси Спейсик, завоювалата "Златна мечка" драма "Музикална кутия" (1989), "Луд град" (1997) с Джон Траволта и Дъстин Хофман.
Подобно на "Безследно изчезнал" с Джак Лемън, тук Гаврас избира комик за изключително сериозна роля, за да си поиграе с очакванията на зрителите. В кожата на хладнокръвния главен герой от "Капитал" е роденият в Мароко френски актьор Гад Елмалех, популярен с комедийните си образи в The Valet и Un bonheur n'arrive jamais seul ("Щастието никога не идва само"), където си партнира със Софи Марсо. Той е участвал в малки роли в "Полунощ в Париж" на Уди Алън, "Приключенията на Тинтин" на Спилбърг, "Диктаторът" със Саша Барон Коен.
Филмът "Капитал" е динамична история, с някои иронични моменти (например фантазиите на ръководителя на банка "Феникс" за това как би се справил с проблемите си). В тази приказка на злото 80-годишният Гаврас подчертава, че "луксът е задължително правило и гарантирано право", а "парите са чудовище".
Тумор и заболяване възкачват на върха на френската финансова империя "Феникс" предприемчивият Марк Турньой. В началото на своята лидерска кариера той изповядва като кредо етико-социална политика, но е принуден да направи компромис и в името на просперитета освобождава завидно количество служители. Въпреки че винаги е искал да премахне бързо своите подчинени заради некъдърност, Марк с търпение и хладнокръвие изплита кошница от интриги и последователно се справя с враговете си от ранга на комбинативния Димитри (Гейбриъл Бърн).
И тъй като е криза, за да има работа утре, Марк трансформира офисни бройки в нов социален експеримент, от който нарастват акаунти, проценти и "Феникс" продължава да определя правилата на играта. Марк се радва на живота: има вярна съпруга, има бляскав ум има и любовница - екзотична красавица, която живее на ръба между хоризонтите на супермодел и елитна проститутка.
Красавицата, по която Марк губи ума си, се играе от етиопския модел Лия Кебеде.
В "Капитал" има сблъсък между два полюса на мислене: европейски и американски. Обединява ги съществителното "пари", разединението се крие в нуждата от морал. "Капитал" демонстрира най-важната ценност на деня - капиталът, който е единственият фактор за смисъл в живота. В "Капитал" персонажите измерват успеха и щастието в проценти, тук няма място за философстване и душевен покой. Хармонията е в предметността, в материята.
Гад Елмалех в ролята на Марк е харизматичен, неочакван като дълбочина, изтрил комедийния облик на жестовете си. В изпълнението му има твърдост, грация и специфичен мачизъм, без последната характеристика да бъде натрапчива. И докато приближените на Марк лицедействат пред успехите му, наричайки го Робин Худ на банковото дело, Марк почти по Брехтиански комуникира със зрителя : "Те са като децата - възрастни деца, обичат да си играят..."
Един от интересните режисьорски подходи в "Капитал" е монологичното отстраняване от фабулата на филма - в определени моменти Марк общува с друг персонаж - публиката. Действието сякаш спира, а подходите за поведение могат да бъдат повече от един. С подобни авторски хрумвания и преобръщания на историята "Капитал" придобива интересен изказ и излиза от клишето, че филмите, свързани с операции на стоковата борса, облигации, салдо и пр. сериозни понятия са скучни.
Елица Матеева
