Актьорът Милко Йовчев: „Стъпки в пясъка” е филм за живота в България
Милко Йовчев е от Варна, като ученик прави първите си стъпки в актьорството в култовия театрален състав «Златното ключе» на Катя Папазова. През 2009 година завършва НАТФИЗ в класа на Пламен Марков и Ивайло Христов. В момента е в трупата на Модерен театър – София. Една от младите надежди на българското кино. Във филма на Ивайло Христов «Стъпки в пясъка» Милко Йовчев играе ролята на влюбения младеж, работещ на Терминал 1, който среща главния герой Слави на летището и съпреживява цялата му история.
Според последни данни на организаторите на 29-то издание на „Златна роза” във Варна, най-много билети досега са продадени именно за този филм. Той е и фаворит в зрителската класация на фестивала.
- „Стъпки в пясъка” е твоят дебют в киното. Имаше късмета да стартираш в един много силен филм, а и премиерата да се случи в родния ти град. Можеш ли вече да се отстраниш емоционално от тази лента и да я прецениш обективно?
По никакъв начин. Чувал съм от актьори да казват, че като гледат за пръв път филм, в който участват, виждат само себе си. И с мен беше така. Така че, не мога да оценя филма, но се радвам, че хората го оценяват. Радвам се, че премиерата беше тук – в салона беше семейството ми, учителките ми, приятели... Развълнувах се повече, отколкото на театрална премиера.
- Имаше ли кастинг, как попадна във филма?
Аз лично не съм се явявал на кастинг. С Ивайло Христов сме работили четири години, веднъж на една репетиция ми каза, че ще участвам във филма му – без да ме пита, без да ме пробва: явно ми има доверие.
- Лесно ли влезе в историята, в сюжета? Какъв беше пътят?
Да, историята ми беше много близка, защото с Ивайло Христов съм работил „Белградска трилогия” от Биляна Сръблянович и намирам много допирни точки. В някакъв смисъл, това беше моят кастинг. Ролята ми в спектакъла доста се доближава до тази във филма, знаех какво иска да изрази режисьорът и какво се иска от мен. В тази посока беше лесно.
- Трудно ли се работи с Ивайл Христов? Различен ли е като театрален режисьор и като кино режисьор?
Не, няма никаква разлика. За мен работата с него е някакъв празник. Няма нерви, крясъци, всичко е позитивно и всички се смеят...Ивайло е уникален човек!
- А останалите в екипа, има доста силно актьорско присъствие? Как се чувстваше в тази компания?
Бяха някакви уроци...И Велко Кънев, който ме взе под крилото си, и Иван Бърнев, който още при първата ни среща стопи всякакви прегради...В началото ми беше много напрегнато, но благодарение на Велко, на Ванката Бърнев и останалите, бързо влязох в крачка.
- За какво е филма “Стъпки в пясъка” – за любовта или за още нещо?
Велко Кънев каза нещо много хубаво. Според него, този филм се родее с това, което трябва да бъде българското кино. Това е филм за живота въобще – не е само за любовта, за емиграцията или комунизма...Филм за живота в България, в който всеки може да намери себе си.
- Все пак, с какво тази лента грабна публиката? Получи се емоционален контакт...
Според мен, това, с което филмът грабва, е умението на Ивайло Христов да се движи по ръба между смешното и сериозното: нещо смешно, смешно, смешно и изведнъж нещо, което ей така те хваща за гърлото... Филм, който може да те разсмее, да те разплаче – просто истински! Ивайло винаги ни е учил, че нещата, които правим, тябва да са истински.
- Разкажи нещо любопитно около снимките?
Понеже съм снимал в няколко студентски филма и за мен киното винаги е било свързано със студ, виниги съм мръзнал много. Сега започнахме от Терминал 1 на летището, където беше топличко, приятно, но последния ден снимките бяха на гарата и беше голям студ, тъй че всичко си дойде на мястото...
Иначе..аз много се притеснявах, естествено и все си мислех какво може да се случи, че да се прецакат нещата. На третия ден започна да ми излиза един ечемик на окото, а аз имах близки кадри. Беше голямо напрежение: търках го със златни халки, всички помагаха...С Ивайло се смяхме и той казва:”Какви ги вършиш, каква е тая глупост сега?” А аз: „Ами, от напрежение..” А той:”Ти сега ако си тръгнал да се притесняваш, на следващите филми ще трябва да умираш.”
И така, много се борихме тогава с тоя ечемик – и гримьорите, и женените с халките...
- Казано жаргонно, успя ли да се „зарибиш” по киното?
О, да, аз откакто съм решил да се занимавам с актьорство и театър, киното си върви паралелно. Аз съм си киноман, имаше даже период, в който реших, че киното ме вълнува повече от театъра. Сега нещата се балансираха, но по отношение на киното – няма крачка назад!
