Анна Томова-Синтова: „Изкуството е рожба на идеалистите“
Именитият диригент Херберт фон Карян казва за Анна Томова-Синтова: „тя е велик талант, нещо невероятно, което съм имал възможност да срещна през всички тези години.“ Професионалният й дебют в родния й град Стара Загора през 1965 г. е под диригентството на маестро Димитър Димитров, тя играе Татяна("ЕвгенийОнегин" от Чайковски). В рамките на ММФ „Варненско лято“ оперната дива води курс по оперно пеене, а на финала на своето участие в Концертното студио на Радио Варна Анна Томова-Синтова се срещна с почитатели и фестивална публика.
„Имала съм шанса да избирам сцените, на които да пея. Търсила съм екипи, за които работата е вдъхновение. Ако си вършиш работата с обич, творчеството ти със сигурност ще достигне, ще докосне публиката. 20 години без прекъсване съм участвала на фестивала в Залцбург. Работила съм върху различен репертоар: Верди, немски композитори, руски репертоар, харесвало ми е да има контраст в нещата, които съм правила, не съм се страхувала от сложността им. Когато Караян се запозна с мен и ме чу за първи път, след изпълнението ми ме щипна по бузата с думите, че най-после ме е намерил и ме попита кой ме е подготвил така добре за неговите изисквания. Отговорих му, че в родния ми град моят преподавател по пиано Димитър Долапчиев, а и баща ми -учител по физика, винаги са ме подтиквали да бъда изключително дисциплинирана и отговорна към работата. Иска ми се учениците ми да научат от мен следното: когато се влага сърце и душа, ролята, изпълнението се получава. Въпреки материалния свят, те трябва да знаят, че без идеализъм няма изкуство! Те трябва да не превръщат своята работа в някаква идея-фикс, а да се интересуват и от други области на изкуството, да имат широк поглед. Понякога след участие трудно се разделям с ролята, не мога да мигна до 6.00 сутринта, но това е част от професията ни. Предстоят ми нови срещи с млади хора, ще обучавам през есента млади оперни изпълнители в Берлин, Мюнхен и в Лондон. За мен е много важно да предадеш опита си на младите, да се изгради приемственост.“
Анна Томова-Синтова излъчва мекота и топлина. Докато слушахме размислите й за творческия й път имахме възможност да се потопим в атмосферата на интерпретациите й. На видео стена публиката сподели магията на изпълненията й, а Анна Томова–Синтова тихичко си припяваше част от репликите. Душата на твореца е винаги като разтворена книга, прелистваме я, но сякаш тя никога не може да се прочете, защото всеки жест на творческото я дописва отново и отново.
Елица Матеева
