Археологът Калина Стоянова: ние не сме златотърсачи…
Калина Стоянова е магистър по археология в СУ „Св.Климент Охридски”, от година и половина работи като координатор или асистент на проекти към фондация „Балканско наследство”. Организацията се занимава с опазване и развитие на културното наследство не само в България , но и на Балканите. Калина беше част от екипа на археологически обект „Джанавара” край Варна. Разкопките в местността около раннохристиянската църква от VІ в. се организират традиционно от Регионалния исторически музей-Варна в сътрудничество с фондация „Балканско наследство”. За втора година участваха и студенти и любители на древната история от САЩ и други държави. Ръководител на обекта е н.с. Александър Минчев, а координатор на проекта – археолога Васил Тенекеджиев.
Разговарям с Калина в краткия промеждутък от време между два обекта, два проекта и пътя, който я чака, отново...
- Как се захвана с археологията?
За разлика от много други, това не ми е било детска мечта. Просто в края на гимназията трябваше да избера накъде да се насоча и пресмятайки с какво бих могла да се занимавам, реших да се насоча към някаква история, тя, обаче, ми стори скучна и така стигнах до археологията. На втория месец от началото на обучението разбрах категорично, че това е нещото, което искам да правя.
- Защо ти е интересна археологията?
Защото нищо не знаеш и трябва сам да го откриеш и да стигнеш до някъде. Като разследване – всичко е само хипотези , които трябва да се докажат, това ме привлече.
- Ами защо не стана детектив, например?
То е много подобно (смее се). Но идеята беше да не се занимавам със съвременни хора, а с нещо по-древно.
- Много мъже-археолози съм чувала да твърдят, че това не е професия за жени. Така ли е според теб? Къде е трудността за жената тук?
Археологията преди 50 години е била трудна за практикуване: начинът на пътуване, тежки условия на живот, лишения, 7-8 месеца в годината не знаеш къде ще спиш.... Наистина, това за една жена не е било много подходящо. Но в момента определено не е така, нещата са значително по-организирани, така че, от тази гледна точка вече няма проблем. От научна гледна точка, това е точно професия за жени, защото става въпрос за проследяване на адски много детайли, което за един мъж е трудно, уморително и в много случаи – абсолютно невъзможно...И в нашата професия си има разпределение на дейностите: по-грубите неща се вършат от мъжете, но когата става въпрос за дребните – там една жена е значително по-способна.
- Наскоро приключихте, поне за това археологическо лято, разкопките на раннохристиянската църква в Джанавара. Какви са резултатите, какво открихте?
Интересното е, че резултатът от тази година е много различен от миналата и на практика променя идеите и заключенията, направени тогава, като ги доизяснява.
Продължихме разкопаването на структури и помещения около църквата, чието проучване е започнало още при братя Шкорпил. Помещенията, за които смятахме, че са ползвани от обитателите на манастира, се оказа, че са по-скоро двор пред тези помещения. Що се отнася до находките, предимно излезе керамика, типична за периода (V - VI в.), много амфори, неголямо количество монети...
- Нещо атрактивно за неспециалста?
Любопитното е, че в една част на проучвания сектор се разкриха няколко питоса, това са огромни делви, заровени в земяята, за съхраняване на жито, т.е. тази част на манастира се е ползвала за склад на хранителни продукти. Предполага се, че това е бил манастир, свързан с преселници в Одесос, произхождащи от източните провинции на ранната Византийска империя..
- Ти си специалист по керамика. Какво се случва при откриване на керамични находки, в какво състояние излизат и каква е процедурата след това?
Почти в 90 процента от случаите, те са счупени и разпиляни, излизат на фрагменти, затова е нужно да се събере всичко прецизно от обекта. Следва процедурата „миене и сушене”, за да се изчистят от пръстта, след това се намесва специалистът. Важно е да се знае количаството, типа керамика, прави се статистика – изброява се всеки един фрагмент и се записва. Това е огромна по обем информация и се губи доста време, но дава много добри резултати, защото става ясно какви съдове са ползвали предците ни, защо са ги ползвали, откъде се ги вземали, дали са ги произвеждали на място или са ги купували и на какви цени . Оттам нататък следва т.нар. „запис на керамика”, т.е. тя трабва да се нарисува и опише, анализ и публикация. Общо взето, това е животът на един фрагмент от извличането му от земета до публикацията.
- Ходила си на различни обекти. Къде за теб е било най-запомнящо се, най-интересно?
Най-вълнуващо беше в с. Дебелт, до Бургас, където проучвахме римски град. Първата година, когато участвах, намерих нещо много ценно. Копаейки една могила, се стигна до не особено впечатляващи гробове. Тъй като бях най-младата там, решиха да ми дадат мръсната работа – почистването на кремация (огромна купчина от пепел и сажди, която трябва да се махне). Работейки върху това нещо, в един момент в ръцете ми попадна малък бронзов съд, на който релефно са изобразени три лица – на Пан, Селен и Дионис. Впоследствие се оказа, че гробът е на римски легионер – ветеран, а такъв съд има само още един в света, направен от същия майстор. Такова нещо да го докосне човек и да го извади от земята е голяма тръпка...
- Спомняш ли си усещането?
Да, защото пребледнях и доста дълго време само държах съда, не можех дори да кажа на ръководителя на обекта. След това дойде еуфорията, моята и на всички останали. Тя продължи повече от година, тъй като предметът мина през консервация и реставрация, докато излезе в публичното пространство.
- Мислиш ли, че точно тази тръпка е причина за повечето археолози да се занимават с това, дори и да го отричат?
Да, това е. Макар за всеки тръпката да е различна. За някои са съдовете, за други – златото, за трети – мраморите, за четвърти – определена архитектура... Но това е нещото, което те кара сутрин да ставаш и да се захващаш за работа.
- А дали наистина златото е най-ценно от археологическа гледна точка?
Само една много малка част от археолозите смятат така и експлоатират това за собствена изгода. За всички останали то е просто част от находките, не е целта на разкопките. Много ни пречи това че в публичното пространство търсенето на злато е наложено като акцент на археологическата работа. Ние не сме златотърсачи. По този начин се подменя смисъла на нашия труд.
- Следващият ти проект, накъде заминаваш?
Пак ще се занимавам с любимата ми керамика – отново по Черноморието – в с. Емона и в Созопол...
- Смяташ ли, че си човек, който живее на път?
Напълно. И не ми тежи. Това е едно от нещата, с които ме привлече археологията.
