БАНЗАЙ, ТАКЕШИ КИТАНО - поглед върху комедийното кино на един борец с якудза
Ако японският режисьор, сценарист и актьор Такеши Китано не беше се захванал с изкуство, сигурно вече щеше да е професор по математика или машиностроене. В дипломата му се търкалят взети изпити от техническия университет Мейджи. Но Такеши избира да кара такси, да бъде част от творческия екип на стриптийз бар, да развлича с хапливите си мандзай изпълнения (stand up comedy) и да се въвлича в света на тъмните елементи с криминално битие. През 70-те всички наричат Такеши BEAT- заради комедийното му шоу „The Two Beats”, така че не се учудвайте защо в киното от 80-те името му сред участниците може да се срещне и като Бийт Китано.
За мнозина образът на Такеши е символ на замръзналото лице на полицай, който с един жест отговаря на израза „факинг джапан коп”- следва точно попадение на куршум и много кетчуп върху костюмите на дръзналите да го обидят.
Всъщност Такеши Китано е необикновен самурай и обича да снима филми, в които се разказва семпло и за обикновените неща - като например децата. През 1999 г. Китано участва във филма „Кикуджиро”- забавна история за момченце и възрастен безделник, който подарява на своя малък приятел най-веселата лятна ваканция. „Кикуджиро” на Китано е роуд муви, с много пътешествия, срещи на странници и невероятни абсурдни ситуации. В този филм публиката е пленена от чаровния, ленив, но изобретателен герой на Китано, който като дете реагира на изненадите на живота.
Замръзналото лице на актьора (вследствие на катастрофа с мотоциклет) ни посреща в още два проекта, които демонстрират Китано в различно амплоа: „Банзай, режисьор” (Слава на режисьора) е ироничен автопоглед на Китано към режисьора Китано, който се опитва да измисли нови кино истории, разграничаващи се от типичното му творчество - така той предлага на публиката различни фрагменти в стила на Одзу, Куросава, японска манга и пр., които винаги достигат до отказа на режисьора от бъдещата му творба. В тази лента Китано си има и двойник кукла, с която споделя творческите си неволи. Всъщност, според някои ценители на Китано, „Банзай, режисьор” може би е инфантилен и повърхностен филм, но ако се замислим над смисъла на всеки творчески акт и жест, ще се установи, че най-несериозният човек на света е творецът!
През 2008 г. излиза още един филм, който напуска територията на гангстерските схатки и коментира изкуството като непрекъсната гонитба между Ахил и костенурката -метафората е отчетливо красноречива. Ако в мита Ахил, въпреки усилията си, никога не съумява да достигне костенурката, то творецът единствено се конкурира със себе си. Героят на Китано е художник, който преминава през различни фази на рисуване, техники и експериментиране, дори с риск да се погуби. В този изключително чист като послания и изпълнение филм Такеши Китано изгражда с виртуозност света на търсещия артист. Артистът без йена в джоба, но окрилян от вярата в силата на изкуството.
Всъщност, Такеши Китано рисува и неговите картини наподобяват вибриращите платна на Шагал, а благодарение на четката, Китано успява да се възстанови след катастофата от 1994 г. и да се справи с лицевия си паралич. И ако за някои авторът на над 50 стихосбирки изглежда сантиментален и ретро, то поне за мен всичките му филми притежават аромата на постоянното учудване от това, че си жив, въпреки превратностите на съдбата. Комик, трагик, брат на якудза, жестоко ченге, Ахил, догонващ своята съдба, сляп самурай или просто един пътник, Китано е като любопитно дете, което не познава нито самодостатъчността, нито самодоволството на големите!
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева
