БИСЕР МАРИНОВ: ЗА ГЕРОИТЕ-МИШКИ и ПАРИТЕ-НЕОСЪЗНАТА ОТРОВА
С Бисер Маринов се знаем от коридорите на театралната академия. През 2003 година той се дипломира в класа на проф.Димитрина Гюрова и животът го погълна в търсене на работа като актьор за драматичен театър. Играл е индиец, наркодилър, мошеник: засега по-често му се налага да влиза в кожата на "лошо момче", но въпреки това медийно клише, ми се струва, че Бисер може съвсем спокойно да бъде актьор на Абел Ферара, дори си го представям като част от персонажите в "Кралят на Ню Йорк", "Лошият лейтенант", "Погребението". Той не е от суетните актьори, притежава особена потайност, която ми напомня за аурата на Винсент Гало.
Когато разбрах, че българският филм "Отрова за мишки" е поканен от фестивала"Любовта е лудост", се свързах с Бисер, зарадвах го, защото никой не му бе казал за селекцията. След множество лутания дали филмът влиза в конкурсната програма или не, с Бисер се чухме отново, тъкмо се бе завърнал от Рим, а италианската връзка в биографията му е определено завидна: участвал е в италианския сериал "Дело по съвест", имал е възможност да работи със световноизвестната актриса (по която възторжено ахкат фестивалът в Кан и френските "Сезари") Вирна Лизи.
Бисер е скептично настроен към думата "звезда"- да си актьор в България и да се определяш като "звезда" е несериозно, а и самият той не се чувства като небесно тяло - покорител на женски сърца, макар че като присъствие е харизматичен мъж.
Нашата среща с Бисер Маринов се случва с идеята да разкажем за премиерния български филм "Отрова за мишки"- реж. Константин Буров, сценарий Венцислав Василев, който варненската публика ще види на 3 септември от 19.30 във ФКЦ, в рамките на МФФ "Любовта е лудост"2013.
- Играеш персонаж, който попада в ТВУ, след това в затвор и въпреки това оцелява. Но оцеляването му не го прави по-хуманен, а обратно -може би по-жесток. Какъв е твоят персонаж и кое определя неговия характер, склонен ли си да оправдаеш поведението му?
Да. Моят герой се казва Гудата. Няма име - просто прякор. Преди филма не знаех какво означава Гуда. Поинтересувах се и разбрах - това е топчето бияч, победител в една игра, за която и аз не бях чувал. Моят герой няма истински прототип - събирателен образ е и моя интерпретация.
Във всеки човек има и добро и лошо, зависи как ще го завърти животът. Просто на Гудата така му се случва - тръгва по лошия път от малък. Неговата жестокост идва от това, че е безсилен да промени себе си и света около себе си. Не оправдавам поведението му, нито на такива хора в реалния живот, но като актьор си защитавам героя, не го съдя, а съм се опитал да пресъздам подобен тип хора. Гудата има своя истина: в живота всеки човек трябва да оцелява по един или друг начин. Разбира се, без да вреди на останалите. Всеки сам избира постъпките си.
- Как се случи твоето участие във филма - с кастинг или режисьорът те покани?
Ами случи се по стандартния начин - с кастинг. Не познавах Константин Буров, който е режисьор на филма. Звъннаха ми от кастинг агенция, поканиха ме, явих се на първи кръг, после имаше втори и накрая трети,и след няколко дни ми се обадиха отново, за да ми съобщят, че съм избран.
- Въпреки премеждията на героите, демокрацията не ги дарява с мъдрост, а сякаш те си остават момчета, с такова впечатление съм от написаното досега за филма. Този демократичен преход май вместо да развие потенциала ни, го капсулира и го затвори в бурканче?
Да. За съжаление героите си остават романтичните момчета и не осъзнават истинския смисъл на демокрацията. Желанието им за по-добър начин на живот, различен от предишния, ги кара да се втурнат отново в грешна посока с цел бързо забогатяване. Въодушевени са от бързия и лесен начин за печалба. Според мен този т.нар. преход, който продължава и в момента, не донесе желаната промяна. Хората очакваха подобрение, светлина, бъдеще. Има, разбира се и хубави неща, но като цяло обществото оскотя и се затвори в себе си. Както всичко чуждо, привнесено в България, така и демокрацията за съжаление се разми като понятие, не постигна очаквания ефект.
- Разкажи повече за твоите колеги - главните герои от четворката във филма, къде можем да ги гледаме в театъра, ти къде играеш в момента? Защо според теб филмът е със заглавие "ОТРОВА ЗА МИШКИ"?
Петър Генков играе в спектакли в театър „Сфумато”, Иван Панайотов и Ники Йовин завършиха НАТФИЗ тази година, но най-добре е те да ти разкажат, не съм запознат в момента какво и къде работят. Рядко се виждаме. Мен публиката може да ме гледа на сцената на Кюстендилския театър и участвам в няколко български сериала в епизодични роли.
Заглавието на филма ’’Отрова за мишки’’ е метафорично, но според мен то е много точно - героите са мишките, а парите са тяхната неосъзната отрова. Тя разрушава всичко: приятелство, любов…
- След българския филм "СЛЪНЧЕВО", тази е другата ти по-голяма роля в киното, все пак, театърът не е ли по-трудното пространство за овладяване и съществуване? Задавам този въпрос, защото един спектакъл в провинциален театър и в столичен се различават по съдба, начин на създаване, а пък киното е нещо съвсем различно?
В„Слънчево"имах епизодична роля, в ‘’Отрова за мишки” е първата главна роля за мен не само в български филм, а по принцип във филм - без значение дали е родно производство или чужд. Да, киното и театърът са различни, но и си приличат. Конкретно в България и двете неща се правят с малко пари и с големи компромиси. И театърът, и киното са трудни за овладяване и реализиране. По принцип за изкуството няма граници, то може да се прави навсякъде, без значение дали е провинция или столица. За съжаление, в повечето провинциални театри спектаклите се случват с по-малко средства, животът на един спектакъл е доста кратък, ако не се пътува с него. Но това не зависи от липсата на добри актьори, а от политиката на даден директор. Така наречената „театрална реформа” налага начина на управление - всичко трябва да е комерсиално, реформата не търси качество.
- Парите или приятелството? Или двете едновременно?
По-добре да си здрав и богат,отколкото беден и болен. Разбира се, предпочитам приятелството и парите едновременно, но да не си пречат. Парите са средство да живееш по-добре с приятелите си, но и често развалят взаимоотношенията. В крайна сметка, всеки решава сам за себе си.
- Четеш ли родна кино критика, има ли въобще подобно чудо?
Чета понякога, но не редовно. Предпочитам да гледам конкретен филм без предварителна нагласа от кино критика или друго мнение.
Интервю на Елица Матеева
