В ТМПЦ - Варна дивото зове
Господин директорът на културния институт (Театрално-музикален продуцентски център) свика среща с медии и актьорите на театралната трупа, защото театралният колектив създава напрежение сред средствата за информация и искаше да изясни в дух на диалогичност истинското статукво на театъра. Истинското статукво е, че г-н Славчо Славов сам напусна в знак на неуважение сцена „Филиал” като остави в неведение събралото се множество. Славов не издържа на актьорските страсти, на високия емоционален градус, на горещите въпроси на журналистите. Тръгна си при възгласите „оставка”.
Славчо Славов обвини артистичният директор - Пламен Димитрав за освобождаването на актьорите Христо Христов и Георги Велчовски. По-късно артистичният директор пък разказа, че са нахлули в кабинета му с предварително подготвен списък на съктратения творчески състав. Вероятно истината е някъде по средата, но поведението на г-н директора на ТМПЦ наподобява поведението на цялостната ни политическа практика: виновни няма или ако има, те са преди нас. А когато става въпрос за духовен институт, към който се подхожда с идея за трудна реформа, може би най-полезната формулировка е наличието на консултативен съвет към незнаещия и незапознатия с принципите на арт менажирането.
Преди години, когато режисьорът Александър Морфов бе директор на Народния театър, той съумя да събере около себе си подобен екип, с чиято помощ репертоарната политика на театъра се характерезираше с игра на различни сцени и опити за създаване на място, специално предвидено за поставянето на съвременна българска драматургия. Но как да се предложи подобна идея на чиновник, който искрено си вярва, че ръководството на театър наподобява ръководството на свинеферма, например.
Другата новина е, че Славов спира премиерата на „Бремен”, като мотивира отказа си да пусне спектакъла, с обстоятелството, че без негово разрешение се шиели костюми, провеждали са се репетиции и пр. Всеки новопостъпил директор, обаче, знае изпитаното правило, че започнати спектакли преди назначаването му, независимо от неговото одобрение или не, се довършват и пускат на сцена. Ако искаш да спреш дадена постановка, си има заучени ритуали и опции, но подобна причина като тази на Славов звучи повече от абсурдна в историята на съвременния български театър.
Истината е, че Славов не успя да разбере, че когато се кандидатства по културната програма за проекти на Община Варна, парите за одобрения проект си остават единствено и само в полза на асоциацията, която кандидатства. Славов не можа да проумее, че средствата за „Вуйчо Ваньо” са за режисура, сценография и пр. компоненти в полза на гостуващите екипи и това не са пари, които ще влязат в касичката на спечелилото ги сдружение за някакви лични облаги. Всеки, дори и начинаещите в списването на арт проекти, започват от идеята, че това, което е залегнало в концепцията на даден проект, трябва на финала да бъде отчетено, именно заради реализацията на спецификата на съответния концепт. След като Славов обвини актьора-режисьор Стоан Радев, че с „Вуйчо Ваньо” се преследват частни цели, които, обаче, ще ползват държавна сцена, а подобна била ситуацията и с „Бремен”, настъпи часът на истината. Актьорите казаха това, което мислят и директорът напусна полесражението безславно.
Все повече обстановката в ТМПЦ се доближава до тази в зоологическа градина, в която скоро вместо членоразделна реч ще се разменят крясъци и животински звуци. А къде оставаш ти, драги ми зрителю? Може би отвъд параметрите на скромната ни галактика...
МАЧЕТЕ
