В „ДЕВЕТ И НЕЩО” да си спретнем среща!
(с усмивка за хора и улици)
Какво е общото между офиса, кафето, гларусите, чадъра, котката на балкона, бездомните кучета, прането? Отговор: Човекът!
И ето ви началото на едно дълго стихотворение, началото на един танц, началото на история за усмивката. А тя ни се случи в девет и нещо, докато гледахме „Девет и нещо”- най-новият спектакъл на Държавен куклен театър-Варна. Спектакълът е за възрастни, но вече е изпробван и пред деца, така че, ако няма къде да оставите малкия си питомник, вземете го, ще се забавлява.
Авторският спектакъл на режисьора Боян Иванов и хореографа Татяна Соколова е умна, интересна и изпълнена с много находки забавна история за съвременния хомо луденс. Дори и в 21 век съществуването ни е едно битийно клише, а тук на нашите георгафски ширини клишетата дрънкат и звънкат. Но ако се вгледаме по-ококорено, ще установим, че между тези клишета, между пиенето на кафе, между пресичането на варненските улици, които страдат от аритмията на шума и задръстванията, между задъхванията ни се крие нещо чисто: наивността на едно мило учудване от това, което ни заобикаля. Щом човек все още се учудва, животът не се живее напразно...
Боян Иванов, Татяна Соколова и 9 чудесни актьори от трупата на кукления театър, след съвместния проект „Боливуд” отново се събират, за да фантазират заедно и да подарят на варненци нов спектакъл. Този път словото е забравено, но всъщност в този случай то е излишно. Получил се е танцов спектакъл, доближаващ се до т.нар.”физически театър”. Другият вълшебник в екипа е сценографът и визуалният майстор на разказа Венелин Шурелов, който е уловил пулсацията на историите и е направил чудесна мултимедийна среда, в която анимация и кино си подават ръка.
„Девет и нещо” се характерезира с фрагментарна структура: отделни епизоди – малки случки ни срещат с хората на града, с чудаци и чешити, с образи, които понякога ни напомнят,че и ние без да искаме създаваме абсурда.
Красимир Добрев – опитомителят на бездомните кучета, Галин Гинев - чакащият самотник, танцуващият с гаубици и танкове романтик, Диана Цолевска - Майка Тереза за чайки и гларуси, Вера Стойкова - сладката домакиня с широко сърце, Стоян Стоянов - търсещият любовта с лъжичка-обувалка в джоба, Боян Стоянов - самотният спринтьор в дисциплината „ любовни ес ем еси”- свободен стил, Гергана Господинова - пътешественичката, която обича морето и владее изкуството да почиства движещи се врати, без да притежава дистанционно управление за тях, Евгения Василев и Веселина Калчева - грациозни и опасни в любовта, които никога не се разделят с малките си ретро чантички...всички актьори се забавляват от играта и сякаш забравят, че се намират на сцената, в спектакъл, в една условна реалност.
Хубаво е, че се създават подобни спектакли в условие на театрална реформа, която уви е в криза. И макар че театралната реформа натвори повече пакости, от колкото радости за актьорското съсловие, то тук, в Кукления театър на Варна се случват интересни проекти. От една страна, не се прави компромис с вкуса на публиката, не се толерира клишето, а от друга, се дава възможност на гостуващи млади режисьори да работят идеи, които не са обвързани единствено с кукления жанр. Защо не, когато Драматичният театър в града ни е като мащеха в момента за подобни експерименти. Така и публика и тетрална трупа се обогатяват съместно.
Девет и нещо вечерта... е време за коктейл, в девет и нещо плажът е спокоен, в девет и нещо нещо се случва.....
Елица Матеева
