ВАЛЕРИЙ ХАРЧЕНКО: Любовта е надежда!
"ЛЕТЯЩИ ЛИСТА" с МЕЖДУНАРОДНА ПРЕМИЕРА на МФФ" ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ"!
Валерий Харченко е харизматичен събеседник, с чувство за хумор и изключителна аура и най-интересното: в неговата работа и постоянство се усеща своеобразен бунт срещу системата, а както знаем, за демократите и свободолюбивите артисти да се живее в Русия точно в този момент не е приказка, особено ако начело на държавата стои Путин. Валерий Харченко е режисьор на лентата "Летящи листа", а варненската публика този път е облагодетелствана, защото има възможност да бъде първата международна публика на филма му (московската премиера на "Летящи листа" бе миналия уикенд.) Работното название на филмовия му проект е "Летящите срещу вятъра листа" и е по мотиви от повестта "Вагончик мой дальний" от Анатолий Приставкин. Действието на филма се развива през април 1944 г., 23 невръстни момичета и момчета, заклеймени като "престъпници", са натоварени във вагон с направление Сибир. Точно тук интернираните Зоя и Антон откриват за първи път любовта. Но въпреки любовта, чистотата на порива, тези малолетни врагове на народа ще станат жертва на законите в името на народа, а блюстителите на реда ще прекършат любовта им, ще ги насилват, ще убиват с всяка минута от това пътуване за никъде човешкото в тях. За човешкото и безумията, които превръщат хората в зверове, разговаряме с режисьора на филма Валерий Харченко.
- Кое Ви мотивира да направите този филм? Какви бяха Вашите творчески намерения?
Авторът на литературната основа, която адаптирахме за кино, Анатолий Приставкин, е един от мохиканите на руската, съветската литература. Това е една история за деца, които са интернирани по заповед на Сталин в Сибир. Преди 6 години, докато си почивах на вилата, чух по радиото тяхната история и почувствах, че трябва да се заема с филмов проект, посветен на тази тема. Веднага се прибрах в Москва, отидох в библиотеката и започнах да събирам материал. Плаках над повестта, ридаех като дете и си казах, че непременно трябва да се заснеме филм върху тази литература. Тогава осъзнах, че всъщност през целия ми творчески път интуитивно съм се стремял към подобен филм, че именно този филм е кармата ми, каузата ми. Всъщност, осъзнах, че това, което съм снимал преди "Летящи листа" са парафрази на последния ми филм. Прочетох всичко и си казах: "Длъжен съм да направя този филм!" Естествено, не получих лесно пари за филма, независимо, че писателят е важно име, човек-авторитет. Когато сценарият бе утвърден, спечелих съответен конкурс, за да започна снимките, но пет години не ми разрешаваха да снимам. И после съвсем случайно приятели ми позвъниха и ме питат: "Защо досега не си започнал филма?"
Действието на филма е през втората световна война и главните герои са деца. Имаме специални норми за работа с деца в киното, но ето, че времето летеше така бързо, а с него и децата се променяха. Разбрах, че нямам голям избор и за пет месеца заснехме като телевизионен вариант тази картина. Парите ни ги даде държавната Дума, но не забравяйте, че това бе преди години. Сега, ако трябваше да търся държавни пари, никой нямаше да ми разреши да снимам. Никой не би ми позволил да правя подобен филм. Даже в момента никой не иска да чуе за филма.Съвсем случайно на празника на Москва в Централния дом на киното ни поканиха да покажем лентата в неделя в три часа следобед. Може би са се надявали, че като е неделя, хората си почиват, децата се подготвят за училище и ще има публика около 20-30 души. По това време аз вече бях във Варна, но ми се обадиха, че салонът е бил пълен.
- Как публиката е приела филма? Има ли вече някакви критически отзиви, рецензии?
Не искам да се хваля, но критиката го възприема много добре, възрастната публика го харесва, но все пак е имало 10-ина души, които са напуснали салона. На въпроса"защо си тръгвате?" те са отговаряли: "Това е много тежък филм за целия ни живот досега, не искаме да преживяваме това отново!"
- Как избрахте своите актьори?
С кастинг. Първите младежи, които бях избрал, порастнаха до началото на снимките и се наложи да търся нови. А възрастните актьори - като Фатеева, Бразовка, Девотченко... те са утвърдени артисти с опит в киното, театъра. Девотченко дори се отказа от званието „заслужил артист”, дадено му именно от този путински режим с думите, че ако го приеме, това ще опозори живота му.
- Смятате ли, че филмът Ви е опасен за системата, за управлението?
Филмът ми е човешка история, по никакъв начин не отричам смелостта на съветските бойци през Втората световна война. Но и между тях е имало същества, за които войната е била обикновено средство за удовлетворяване на лични поквари, страсти, желания.
- Как възприемате методите на цензура, които развива съвременната руска стратегия за култура? Да се забраняват определени кинозаглавия, заради някакви псевдоморални съображения в 21 век е пълен абсурд...
Преди смятах, че "Крахът на третия райх" от Брехт е само литература. Днес в Русия се случват по-кошмарни неща от предсказанията на Брехт. По тази логика съветският войник трябва да бъде изобразяван като неприкосновен, непобедим, непогрешим, да бъде икона. Но всъщност и тогава, през онази война и сега, когато нашите бойци воюват някъде ...те също постъпват нехуманно, те също извършват насилие над човешки същества. Днес има закон, според който за оскърбление на съветския войник от Отечествената война има предвидени наказания: до три години лишаване от свобода за физическо лице, до пет години лишаване от свобода за юридическо лице и съответно има и финансова санкция, която е в различен размер за тези две категории. Ето защо се надявам, че този филм ще бъде възприет много по-толератнто навън сред чуждестранната публика, макар че и в Москва получи одобрение. Показах филма си на младите актьори и те го гледаха със сълзи на очи, следователно, мисията ми е била изпълнена. Това ме обнадеждава.
Премиерата на филма е на 4 септември, зала 1, ФКЦ- 15.30, МФФ "ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ"
