ВАРНЕНСКИЯТ “РИЧАРД III” С ТРИ НАГРАДИ „ИКАР”!!!
Постановката "Ричард III" на Театрално-музикален продуцентски център - Варна с режисьор Пламен Марков взе най-много награди - общо три, на провелата се тази вечер, 27 март, церемония по връчването на наградите "Икар" 2012 на Съюза на артистите в България в юбилейни 50-и поред Международен ден на театъра.
За главната си роля в нея бе отличен Стоян Радев, като постановката получи статуетки и за майсторско техническо представяне и авторска музика за работата на Калин Николов.
Проф. Пламен Марков към зрителите на Ричард III
Добър вечер, избраници! Тази вечер един от най-прочутите злодеи е избрал вас, за да ви разкаже как стават „тия неща”. Затова сте избраници - „the Richard`s chosen ones”. Той е един от хората, обявяващи злодействата, които имат намерение да извършат, презирайки обществото, в което живеят. Ричард върти историята и историите на малкото си пръстче пред очите на своите избраници, насила отнемайки им рутината на фалшивите илюзии. И е безупречно забавен разказвач, влагащ цялото си сърце в разиграваните с невероятен хазарт сюжети.
Накрая на представлението може и да се запишете за членове в „Обществото за защита на Ричард III от славата му на злодей”, едно общество, образувано в Англия в края на XIX век, в което историци, писатели, театрали, граждани са се сдружили, за да докажат, че Ричард III е един преднамерено оклеветен човек. Така както в България има общество за изчистване на името на поп Кръстьо, като предател на Левски, също съставено от историци, писатели, театрали, граждани. И в двата случая историческите факти показват колко е лесно някаква креслива заинтересована клика да унищожи безмилостно репутацията на сам по себе си достоен, макар и не идеално съвършен, човек. Един нормален човек, страстен, импулсивен, силно мотивиран, грешащ, страдащ за грешките, такъв като нас, избраници наши.
Избраници наши, защото ние, варненските театрали, ще ви разкажем неговата история. Същата, разбира се, и малко по нашенски. Защото сме се опитали да го разберем, а не да направим най-лесното – да го заклеймим. Не за да го оправдаваме, в никакъв случай, но да го разберем. Защото, според мен, оклеветеният човек е герой и на нашето време.
