Варненски интелектуалци: Общественото лекомислие е опасен прецедент
ДО Г-Н НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ
ПРИ ОБЩИНА ВАРНА
КОПИЕ: ДО ВСИЧКИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ
КОПИЕ: ДО Г-Н КИРИЛ ЙОРДАНОВ
КМЕТ НА ОБЩИНА ВАРНА
КОПИЕ: ДО ВСИЧКИ МЕДИИ НА ГРАД ВАРНА
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми г-н Апостолов,
Уважаеми г-н Йорданов,
Уважаеми госпожи и господа журналисти от варненските медии,
На 9 юли 2011 г. осъмнахме с новината, че Постоянната комисия по собственост и стопанство при председателствания от Вас Общински съвет на град Варна е приела решение, цитираме – „да се събори Окръжна болница и на мястото й да се построи нов травма център и студентски общежития”. Според информацията, публикувана в уважавания от нас вестник „Народно дело”, вносителят на предложението обявил, че има желание да вземе целия терен от 38 дка, след което споделил с членовете на комисията, цитираме: „Първо ще вдигнем нов, модерен травма център, след това местим докторите там, събаряме сегашната болница и строим там студентски общежития”. Несръчният опит на г-н председателя на комисията по собственост и стопанство два дни по-късно да омаловажи скандалната информация с обяснението, че „предложението се явява персонално предложение от общинския съветник” не само че не внесе яснота, но сякаш сгъсти още повече законовата, а и моралната мъгла около „персоналното предложение” за събаряне на болницата.
Ние оценяваме като особено възмутителен не толкова факта на непознаване на архитектурната история на града ни, колкото липсата на всякакъв дебат или поне дискусия по повод на историческата и архитектурна стойност на сградата на болницата. Очевидно това непознаване на един от най-важните компоненти при оценяване на съдбата на всяка стара сграда е помогнало на шестима от общо осемчленната комисия да гласуват без колебание за събарянето на този образец на варненската болнична и обществена архитектура.
Във връзка с казаното Ви информираме, че:
- Намираме общественото лекомислие на членовете на комисията по собственост и стопанство за опасен прецедент, който трябва да бъде обсъден чрез варненските медии и осъден от цялата варненска общественост като пример на нелоялно и некомпетентно отношение към нашата материална история.
- Освен немалкият брой историци и музейни експерти в града, в нашата група също има хора, готови да защитят общото архитектурно наследство, има добри изследователи и познавачи на историко-архитектурната история на Варна, добри експерти по архитектура, градоустройство и право. Молим Ви да имате предвид нашата готовност да помагаме експертно тогава, когато дневният ред на комисиите в Общинския съвет включва каквато и да е форма на посегателство върху историко-архитектурното богатство на град Варна.
7 август 2011 г.
гр. Варна
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Сградата на варненската Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна–Варна” АД представлява важен архитектурен факт в историята на града. Изградена е след 1888 г., когато старата варненска болница е унищожена от пожар и след решение на варненския Общински съвет за изграждане на нова болница. На 26 октомври 1893 г. варненските първенци положили основния камък, в него поставили Акт за именуване на болницата, няколко вестника от същия ден и монети от същото време. С Акта за именуване, болницата приела името на княгиня Мария Луиза или Мариинска болница, която на 7 януари 1896 г. поела своите функции и към 1900 г. вече имала 11 павилиона, свързани с коридори.
В своето социално и професионално развитие варненската Мариинска болница отбелязвала постепенно развитие, поддържайки баланса между държавното и частното здравеопазване. Лечението в нея се извършвало срещу заплащане, само крайно бедните получавали безплатна помощ. Нейни първи ръководители били големите варненски патриоти д-р Ангел Пюскюллиев – управител на болницата от 1882 г. до 1892 г., д-р Мирон Иванов – старши лекар на хирургическото отделение и управител от 1892 до 1895, д-р Анастасия Головина, първата българска лекарка – началник на психиатрическото отделение.
През първото десетилетие Мариинската държавна болница представлявала отражение на съществуващото тогава българско здравеопазване, в което се строи малко, а обзавеждането с медицински и домакински инвентар е недостатъчно. Промяна настъпила през 1904 г., когато управител станал д-р Параскев Стоянов, който издействал парно отопление, организирал физиотерапевтичен кабинет, инсталирал рентгенов апарат за радиоскопия със статично електричество, модернизирал операционната зала с инсталация по Аднет за миене на ръцете със стерилна вода. За четири години оперативната дейност в областта на коремната и костната хирургия, гинекологията и очните болести се разширила и усъвършенствала, под негово ръководство е положено началото на санаториалното лечение на костната туберкулоза, д-р Параскев Стоянов инициирал и разкрил детски санаториум – поделение на болницата – в м. „Карантината”. По-късно д-р Стоянов станал първият професор по пропедевтична хирургия в Софийския медицински факултет, а днес неговото име с достойнство носи Варненският медицински университет.
През 1908 г. управител станал д-р Стефан Титев. През 1909 г. той разкрил акушеро-гинекологично отделение, през 1911-1912 надстроил втори етаж, където настанили хирургическите стаи, а през 1913 г. електрифицирал цялата болница.
През годините на трите войни лекарите били мобилизирани, а след това до 1944 г. в болницата разкрили още няколко отделения – гръдно, очно и кожно-венерическо. Авторитетът на болницата пораснал, тя станала център за специализация на лекарите, а чрез институцията на „свръхщатните лекари” мнозина добили специалност в болницата и това вдигнало още повече престижа на болницата. Военнополитическият преврат през септември 1944 г. променил съдбата на лечебното заведение. Започнали структурни, организационни и строителни преустройства, извършени били много ремонти – през 1947 г. костно-ставното отделение било преустроено в родилно, през 1948 г. построили сградата на амбулаториите, разкрили нови 117 легла в помещенията на бившето сестринско училище, разкрили патолого-анатомично отделение и прочие. През 1957 г., след кончината на първия социалистически министър д-р Рачо Ангелов, болницата приела неговото име.
През 1961 г. във Варна бил открит Висш медицински институт, последвано от базиране на институтски клиники, катедри и лаборатории на института в самата Окръжна болница, което не само увеличило задълженията на болницата към здравеопазването на региона, но и повдигнало разко нивото на работата в нея. Асистенти, доценти и професори съвместявали задълженията си по лечебната и учебната дейност, справяли се със трудностите и така повишавали общото ниво на здравеопазването в града и окръга. Тази нова активност довела до надстрояване на болницата с още два етажа над главния корпус, изграждането на отделна сграда за разширената и тясно специализирана хирургическа помощ, а през 1967 в действие влязъл и нов болничен блок за хирургическите клиники с общо 350 легла, детско отделение със 150 легла и отделение за реанимация и анестезиология.
От 1989 г. до 2000 г. здравното заведение е Първостепенна окръжна клинична болница на общинско подчинение под името Обединена районна клинична болница. Със заповед на министъра на здравеопазването от август 2000 г. болницата е регистрирана като акционерно дружество „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна-Варна” АД с 51 % държавно участие. Останалите акционери са общините от Варненска област, чието население приоритетно се лекува в болницата. Болницата разполага с около 500 легла и годишно през нея преминават между 22 и 23 хиляди пациенти, за чието здраве се грижат 240 лекари и 450 медицински сестри. През активния летен сезон практически обслужва населението на цялата страна, както и чужденци, избрали България за курортна дестинация.
Независимо от строителните промени, направени през десетилетията след 1896 г. или точно заради тях, сградата е добила вид на рядък архитектурно-строителен артефакт, отразяващ в рамките на период от 105 години развитието на важни за града ни характеристики – здравеопазване, строителство, социални дейности, архитектура. Изградените допълнително етажи на болницата представляват разказ за извършените промени по време на 105 години от нашата история и те превръщат сградата във важен сегмент от варненското историко-архитектурно развитие. Важно е да се знае, че интересът към това развитие не само не намалява, а напротив – развива се и постулира нови национални канони, съответни на европейските закони за познание и развитие на човешката цивилизация. В този смисъл всяка мисъл за разрушаване или промяна на архитектурата на сградата на Окръжна болница е антиварненски и антинационален акт, който не бива да бъде позволяван от варненското общество.
Справката изготви Николай Савов
