Галерия „Теди” в машината на времето
Една от най-старите частни галерии в България празнува 20 години с изложба от паралели
Една от най-старите частни галерия в България предлага тези дни на ценителите да влязат в машината на времето, която отваря два паралелни темпорални пласта с изложбата „Преди 20 години и сега” / 15.06. – 15.07.2012 /
Идеята на галеристката Йорданка Торнева е всеки автор да покаже 2 работи – едната с поне 20-годишна давност – от времето, когато се създава галерията, другата – възможно най-нова, правена специално за този нов проект.
Как започва галерия „Теди”? Началото е през 1992 г. Градът е Силистра, мястото - бившият дюкян на дядото на Йорданка Торнева на пазара, в който навремето се е продавало всичко – от гвоздеи до маслини. След реституирането г-жа Торнева решава да го превърне в галерия. По онова време са се появили едва първите лястовици на частната галерийна дейност в България. Разбира се, няма нищо случайно. Решението идва след много години работа в групата на художниците в Силистра. И се оказва начинът арт дамата да остане в света на изкуството. Тя започва с приложниците от Ателие „Уникат” към СБХ. После един по един започват да идват художниците. Тогава журналистите наричат „Теди” аристократичен арт оазис в дъното на градския пазар.
Варненската част от 20-годишната история на галерията започва на 7 октомври 1997. Оттогава Галерия „Теди” се наложи като едно от местата за стойностно изкуство във Варна - облъхнато от спокойствието и топлината на галеристката, тихо и почти молитвено обиталище, в което можеш да потънеш в смислено общуване в големите имена. Още от началото с „Теди” са Генчо Денчев, Светлин Русев, Димитър Чолаков, Петър Чуклев и Йордан Кисьов. Керамиката на Георги Кавалджиев е тук и досега.
„Винаги съм се стремяла да сложа на първо място художника, после клиента, после – себе си – споделя Йорданка Торнева. - Важното е доверието, което се наслагва с годините. И то не може да се сметне в проценти.”
Какъв трябва да е един художник, за да бъде представен в галерия „Теди”? Не е достатъчно голямото име. Г-жа Торнева представя приятели, които харесва и като артисти, и като личности. Известно е във Варна, че в „Теди” художниците трудно влизат и трудно излизат. Но веднъж заслужили приятелството на галеристката, художниците могат да са спокойни - тя не изневерявам на своите автори, както и те на нея.
Около 180 художници са минали през галерията в повече от 100 изложби. Сред тях са Дария Василянска, Тоня Горанова, Ангел Василев, Сули Сеферов, Слав Бакалов, Венцеслав Тулешков, Богдана Топрева – бижутер, Борис Колев. През годините на специален интерес се радваха тематичните изложби: „Малък формат”, „Всичко от природата”, „Майстори”, „Пролетни писма”, „Котките”, „Църкви и манастири”, „Искри от миналото”, „Морето”, „Тя”, „Моят сезон с моите приятели”, „Бяло”, „Цветята”, „Варна”, „Теди и приятели в синьо”. Йорданка Торнева е особено добра в тези тематични провокации, артистите се палят от идеите и и се получават интересни, силни картини.
Ето и отговорът на художниците на последната тематична провокация „Преди 20 години и сега”: Още от вратата зрителите посреща Милко Божков с „Пейзаж в бяло”, под който се сгушва скромната „Река Росица” от студентските му години. Ако тръгнем от нея като изходна точка, ще проследим какво се е случило с земята и водата в преструктурираното време-пространство, в което селската къща се превръща в знак, подобно на кръста, а единствената цветна линия е късче синьо. Една мисловна работа, която съвършено отваря вратата към цялата изложба.
Логиката води към Борис Пеев с един „Интериор от ателието” в Академията от студентско време и над него – изненадващо силен цветен акцент от последните дни – „Пейзаж” с удивително море в сложни сини и лилави тонове. Вдъхновението със сигурност идва от Северното Черноморие, в което са влюбени мнозина от приятелите на „Теди”. Долорес Дилова е сред посветените в тайнствата на северните плажове. И над младежката й работа „Градините на Балчик”, ние можем да видим един типичен неин актуален пейзаж от серията „Спомен от едно пътуване”, който не може да бъде сбъркан с мастилените, лилави и розови петна, знаци на преживяването на едно дълбоко женско общуване с морето. Мъжката история с морето е разказана от Ванко Урумов – в стария акварел „Море” и новата „Русалка” – еднакво мощно и монументално, по урумовски.
Друг поглед към морската тема отправя зрителя към Балчик - постоянно изкушение за Ивайло Мирчев, с платното „Белият град” от 90-те. Очертанията на града в него се разтварят във фината мъгла на тишината, докато новият „Романтичен пейзаж” е изразително експресивен и взривява своя малък формат.
А как се преобразява през годините Атанас Атанасов? Неговият път е от иконоподобната малка работа „Акт” до деликатно чувствената „На Евиния плаж”, в която артистът вече плете паяжинни мрежи от фини нишки, а женското тяло се разтваря в трептящия въздух и ни оставя с усещане за дишащ живот. В същата посока – към повече живот, се променя и почеркът на Генчо Денчев от леко хладните пролетни „Цветя” към топлината на есенния „Пейзаж”. Есенна светлина вали и в платното на Мария Чакърова „Добро утро” и облива вездесъщите коте и ябълка, видени от нейния прозорец. Радост за познавачите е нейната литография от преди години на тема „Коледа”. Димитър Чолаков също идва с едно „Утро” – запомнено от преди и с една „Вълшебна звезда”, която като корона увенчава проникновена синя приказка – един от несъмнените акценти в експозицията.
Синьото е стихията на Десислава Минчева. Но в изложбата може да се види и един много ранен „Портрет” – акварел от времето, когато монументалните гънки в дълбоко синьо още не са станали запазена марка на уважаваната арт дама. Тях откриваме в новата работа „Фигура”, в която светлината се материализира като фин сребърен и златен прах.
В експозицията има и едно име, което сякаш не е помръднало през годините – стои еднакво могъщо и категорично и в „Глава” от 1993, и в един толкова характерен планински „Пейзаж” със съдбовни небеса и огнени акценти – голямата Калина Тасева.
Ангел Станев пък води скулпторите с бронзова глава от 90-те, обрасла сякаш с неговите прословути „химери” от това време. И над нея – свежа рисунка на коляно от 12 юни, най-прясно създадената творба за проекта. Керамиката, която винаги сериозно присъства в галерия „Теди”, е представена от Георги Кавалджиев. По-старата ваза е с глеч, новата е сложно обработена и в нея сякаш виждаме следите от стремителното движение на грънчарското колело. Една любима тема идва с по-старата скулптура на Кирил Матеев – „Момиче с котка”. А новата му „Седнала жена” е мощна като чук върху наковалня – силна работа, с огромна енергия. На полюса на спокойствието и съзерцателността пък са скулптурите на Пламен Аврамов - по-старата бронзова „Седнала фигура” и новият „Торс”, изработен в дърво – материал, към който авторът посяга напоследък. И двете са обединени от лаконичен изказ и игра със смяната на цвета в определени зони. История от стъкло и метал разказва Хари Арабян - с изящна стара „Бонбониера” и с изумителна извънземна „Глава”, която сякаш е запокитена от някакъв небесен ритуал и се е забила направо в земята.
С това съзвездие от признати имена от актуалния български артистичен Олимп изложбата „Преди 20 години и сега” във варненската галерия „Теди” доставя на ценителите истинска познавателна радост – някои си припомнят, а други сега откриват пътищата, по които те вървят в последните две десетилетия.
Нина Локмаджиева
