ДЕЦАТА НА ВАРНА ОСТАВАТ БЕЗ „ЩУРЧЕ”?
Отговорът на този въпрос ще бъде ясен до седмица. Но след тази не особено приятна яснота, бих задала въпроса: колко от настоящите общински съветници в комисията по култура на града, колко от администрацията, отговаряща за културната политика на Варна през последните две години са присъствали на детски спектакъл в този малък оазис на куклите? Статистиката води до числото НУЛА!
Ако попиташ същите служители знаят ли нещо за театъра на братя Райкови... ще отговорят с характерната озареност за пред медия, че наследството на “ЩУРЧЕ” е важно за духовното израстване на децата...Ако не отговорят така, то ще кажат нещо подобно. Тези шефове, по думите на актьора Христо Колев, който даде пресконференция за евентуалното сбогуване на ДЕТСКИЯ ТЕАТЪР „ЩУРЧЕ” с настоящата сграда, нито веднъж не са показали отношение към работата на Щурчетата. Аз пък се чудя на БАТЕ ИЦО, че търси съпричастност от настоящите общински служители. Мина цял Международен фестивал и да Ви кажа честно, театралните салони не се осветляваха от ликовете им, и по-добре...
По договор Щурчетата дължат наем за сградата, възлизащ на 18 хиляди лева. Досега те са си плащали редовно: ток, парно, вода, данъци и пр.,но не са успели да се справят с наема. Месечният наем на сградата, в която творят Щурчетата е 600 лв. За един месец тук идват над 200 деца -да гледат спектакли, да се учат на музика, театър...
За 22 години преход държавните мъже не успяха да се наумуват за стратегия в сферата на театралното развитие, едва ли ще дойде времето да има и ясни правила за същността на частния театър в България. Ето защо се отказвам да коментирам липсата на реална ангажираност на управленческите кръгове с казуса „ЩУРЧЕ”.
„От една страна, договорът ни свършва. От друга страна, вероятно са ни го прекратили вече и може би няма да бъдем тук. Затова е хубаво да си кажем какво стана и какво ще стане. Ние се събираме, творим, а какви са проблемите ни, знаят малцина. Не, театър „Щурче” няма да загине! Дали ще сме тук или другаде, Щурчетата са спасени. Имаме си куклите, имаме си спектаклите. Тъжно ни е и вътрешно ни се „крещи”,че стратегията за живота на „ЩУРЧЕ” би трябвало да е в ръцете на някой по-голям от нас, визирам ДЪРЖАВА, ОБЩИНА. Оказа се, че във Варна сме единственото място, където се случват различни неща, ние не сме бар,не сме търговци, не сме и държавен театър. Нито Младежкият дом, нито ОДК са на нивото, което са имали преди години. А нашият клуб е място, в което се случват школи, театър.
Преди 4 години тук бе само бетон.Мечтаех си какво може да бъде, а днес всичко е реалност. Ние имаме театралната инфраструктура. Ние сме една магистралка, но няма да тръгнат по нея камиони, защото нашата дейност не генерира пари. Областният управител е в командировка, чух се със служител от ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, имам насрочена среща и ако не са ни пректратили договора и намерим пари, може би ще продължим. Ще имаме срок да реагираме, т.е. да се махнем от мястото.
Водим разговори с бизнесмени, имаме обещания, но те са ДОТУК. Ако намерим парите – ще платим всичко. Иска ни се да подпишем договор при по-изгодни условия. Не би трябвало да плащаме наем, защото нашата дейност не носи пари, каквито се очаква, ако бяхме търговци. Приходите ни покриват осветление, ток и пр.
Моята мечта за това място бе в почивните дни тук да се случват спектакли, а през делничните дни да има школи. Канихме Кукления театър на град Търговище, актьорът Румен Гаванозов дойде от София, тук е играл Любен Чаталов. Бургаският театър ни е гостувал. Радвам се, че тези срещи са част от нашето CV. Случиха ни се интересни музикални концерти...
По снимките ще видите, че направихме първо сцената. Симеон Стоянов осъществи техническата подръжка безвъзмездно. Помогнаха ни и други приятели. Сградата преди ремонта бе обитавана от клошари.
Това, което направихме, все ще се оцени, вярвам го! До тук ние се занимавахме с театралното място. Но в момента покривът тече, изисква се инвестиция. Постоянно нещо се нуждае от смяна. Ще ни изгонят и мястото отново ще бъде безплатен хотел за клошари. Като си тръгнем, ще си вземем техниката, прожекторите, включително и тръбите за санитарните помещения. Ще приберем всички наши съоръжания, които не ни се признаха като разход или подобрение от държавата. А какво ли ще се прави тук, за мен остава загадка. Сградата не може да провокира специфичен интерес. Съседите са събрали негативно отношение, ако мястото се превърне в заведение за хранене, защото си спомнят „ПОДИУМ”, „ЗАМЪКЪТ”.
Имаме група от ентусиасти, ще продължим. Направихме място, а то може би няма да се ползва по предназначение...”
Това е част от историята на актьора Христо Колев, който през последните пет години успя с приятели и бивши възпитаници на „ЩУРЧЕ” да възпламени фантазията на децата. И въпреки маргиналното положение - той е оптимист. Щурчетата ще си намерят пространство, току-виж това може да бъде и в МОЛ-а. Парадоксално, нали?
В тази чудна страна, в тази столица на море и спомени, чистото изкуство, искреното творчество не е така живо като морето и все повече наподобява ретро-спомени!
Елица Матеева
