Да уловиш „ голямата вълна” в изкуството
В късен неделен следобед от втория ден на Седмото издание на „ Август в изкуството” – Варна 2010 три артистични пространства коментираха по различен начин идеята за пресичане на фантазия, реалност, мистерия и проза – разнообразни визиии за живот, в контекста на мотото на форума. Всеки един от авторите предложи своя интерпретация върху същността на онази магическа, стихийна вълна, която повлича кораби, хора, космически тела.
В работите на Теодор Дуков автопортретното начало е повод да откриеш простотата и красотата на човешкото. Синът на художника – Явор, позира като бебе в четири от картините. Тяхната релефност, в съчетание с фотографията и сюрреалното излъчване на 24- каратовата златна повърхност, създават особена атмосфера. Съпругата и майката на художника са също участници в експозицията, а мястото - галерия „Папийон”, помага за изчистиното възприятие на творбите.
Те са нежни, въздействащи с мекотата си и същевременно предполагат усещането за модерен изказ, в който фотографското и рисунъкът носят естетиката на т.нар. „ 3 D” формат.
Галерия „Теди” е втората съкровищница на артистични видения. Тук „голямата вълна” е наситена с реалността на живота. Част от експозицията коментира света със средствата на фотографията, а младият фотограф Сандро Арапян е запечатал лицата с такава артистична достоверност, сякаш всеки момент те ще проговорят. Картините на проф. Десислава Минчева и Калина Тасева са невероятно и деликатно съчетание от две стихии - природата и жената. Те така стилно се допълват и синхронизират, че ако не бяха отбелязани конкретните автори върху тях, наблюдателят би предположил тяхното общо духовно начало.
Пространството на „Буларт” раздвижи „голямата вълна” със светлините на фар, който наблюдава всяка точка, дори и неоткриваемата. Светлината му облъчва здания, обекти и сякаш ги поставя под своя контрол. В допълнение към тази инсталация, дело на италианката Алесандра Арно, посетителите откриха нейните космически фотографии, в които Алесандра се вълнува от неизвестното във Вселената и бъдещето. Тази първа художествена провокация е част от проекта на кураторката Дора Дончева „memo.real”, чиито отделни сегменти са разпръснати в няколко галерии в рамките на програмата на „ Август в изкуството”.
Коя е „ голямата вълна” за творците?
Тедор Дуков: „Искам голямата вълна да е от хора, които, като естетика и творби носят свежестта на живота. Опитвам се да мисля положително и да правя неща, които излъчват позитивна енергия. Специално този цикъл от творби е подготвен преди две години. Това е идея, която възникна отдавна, направих по нея скици, после те станаха отделни проекти. Работих на компютър. Съчетах познанията си в областта на дърворезбата с фотографското мислене. Това ми отне много години труд. Минал съм през различни периоди и не знам кога ще изразходя желанието си да работя в тази посока. Междувременно ми се роди дъщеря и може би ще трябва да направя и нейни автопортрети.( тук малкият Явор подсказва, че сестричката му се казва Маргаритка-б.а.)
Проф. Десислава Минчева: „ Никога не се съобразявам с мотото на каквото и да е било и виждате, че тук специално във фотографиите участваме три поколения: майка ми, аз като модел и синът ми като фотограф. Тази даденост сама по себе си е вид движение. Не знам дали поколенията са вид вълна, понякога природата май се уморява да ни обединява. Синът ми е фотограф и това ме радва, разбира се, можеше да има професия, която да не е свързана с изкуството. В случая се получи застъпване на артистични вълни.”
Алесандра Арно: „ Аз съм на 33 години и след априлското издание на con.tempo, за втори път идвам във Варна. Родена съм в Милано и изучавах рисуване в академията, постепенно започнах да се занимавам с черно - бяла фотография, а тук нещата са и резултат на дигитална обработка. В работите си търся връзката между научното и човешката антропология. Науката и хората вярват в неща, които не могат да бъдат видяни с очи или да бъдат докоснати. Пример за това е Господ. Той е невидим, но има метод, чрез който може да се обясни същността му. Съществува връзка между неизвестното, невидимото и определението на науката за „голяма вълна”.
Елица Матеева
