Джанавара - свещено място на ранното християнство
Представяме резюме на пректа с автор: Неформална група „Гражданска инициатива за Джанавара”:
Д.Йорданова, Р.Демирова, Ст. Митинкова
Всеки един от нас си е задавал въпроса как светът се превърна в глобално общество на масовата консумация и размиване на границите между народите. Достъпът до различни култури и техните тайнства се приема като даденост, която никой не оспорва. Ето защо човекът не вижда бариери пред своето любопитство да опознае „другите”. До голяма степен динамичното развитие на услугите в туризма има силно влияние върху този социален процес.
В контекста на разрастващата се туристическа икономика се представя един от малко познатите исторически обекти в района на Варна- Раннохристиянската църква в местността „Джанавара”. Археологическият обект крие многостранен потенциал за разгръщане на атрактивни туристически дейности.
Малко история:
През 1915г. братя Шкорпил извършват първите археологически разкопки на църквата в местността „Джанавара”. В скришно помещение учените откриват три реликвария от V-VІ век – златен, мраморен и сребърен, поставени един в друг. В тях лежат мощите на неизвестен светец. Смята се, че този свещен комплект мощехранилници датира от периода на Ранното християнство и е единствен в света.
Църквата в „Джанавара” открива пред братя Шкорпил нови хоризонти за българската археология и за световната християнска история. Но техният труд потъва в неизвестност, след като предават записките си на американски предприемач с обещанието, че ще издаде книга за разкритията в Джанавара.
През 1997г. отново започват разкопките около църквата. Нови разкрития карат археолозите да предполагат, че там е имало манастир, свързан със сирийски преселници в Одесос, произхождащи от източните провинции на ранната Византийска империя. Изключително редкият характер на мозайките и необичайният архитектурен план правят църквата в „Джанавара” единствена и уникална не само на Балканите, но и в историята на християнството.
Днес църквата е в състояние на забрава и изолираност от всички останали исторически обекти в района на Варна. Липсва обществен и медиен интерес към нейната историческа и културна уникалност. Специалистите от Регионалния исторически музей – гр. Варна се борят с административни неуредици, възпрепятстващи научната им работа по разкопките на обекта. Църквата тъне в неподдържана и замърсена среда и страда от ежедневни набези на вандализъм. За съжаление, отговорните институции не успяват да изградят последователен диалог, за да отстранят всички онези бариери за нейното съживяване и облагородяване.
Като жители на Варна наблюдаваме всеки ден безсилието на църквата да се „социализира” в градската среда и да се превърне в атрактивна дестинация за туристите и местното население. Основният въпрос, който си зададохме, е дали Раннохристиянската църква в местността „Джанавара” със своите уникални дадености може да се реализира като конкурентна и динамична туристическа дестинация, въпреки видимото отсъствието на реално изградена местна политика за нейното развитие.
Основната теза в разгръщането на нашата гражданска позиция е, че за да успеем в съживяването на църквата в „Джанавара”, е необходимо да приемем, че тя е наша обща отговорност и всички трябва да вземем участие. Дотогава тя ще потъва в безмълвие и самота.
