Димитър Манолов или “Паметта на емоцията”
...Ти потрепна като сълза,
която съблича
прикрито чувство
на тревожна душа.
Няма защо да криеш
почерка на сърцето си.
Позволи ми да го прочета,
дори ако трябва да сричам.
Малките чудеса не се преразказват...
Ваня Липке
По стечение на обстоятелствата, Димитър Манолов е първият художник, с когото се запознах някъде през 80-те години - много преди съдбата да ме тласне към галерийната дейност. Бях впечатлена от невероятните му миниатюри, с които впоследствие напълних дома си, купувайки ги уж за подарък, а после ми досвидяваха и си ги оставях. Често водех в ателието или апартамента му приятели, разговаряхме, а той показваше картини. Независимо от повода и обявения ценови лимит, авторът демонстрираше истинко изобилие от сюжети, формати, техники. Изкушението беше толкова голямо, че те никога не си тръгваха само с една картина, нито пък аз.
Сега познавам много художници. Всеки от тях подхожда по различен начин към процеса на рисуване: като празник, като откровение, като ангажимент, като самоусъвършенстване, като експеримент, като забавление, като флирт, като обладаване, като себепознаване...За Димитър Манолов рисуването е творческа необходимост. Не познавам друг автор, който да изпитва такова нетърпение да застане пред платното, да рови в една тема, докато изчопли най-скритите и недокоснати състояния в нея.
„Творчеството ми представлява вечно търсене, неудовлетворение, издирване на най-адекватната форма.Процесът на създаване прилича на дълъг път, който има множество малки разклонения.Отбиваш се и когато стигнеш до края, осъзнаваш, че това е поредната задънена уличка. Връщаш се и поемаш по друга.”
Димитър Манолов, Личен разговор с автора, Август, 14, 200 8 /Мая Манолова
Женското тяло е сериозно застъпена тема в творчеството му. В процеса на претворяването й той преминава през няколко периода. Ефирното сфумато, където формите са почти невидими и светлината струи от тях, рязко е сменено от слънчевите пулсиращи композиции, уловили вибрацията на цветовете, за да потънат в линеарността и контраста на черното и сивото в различни нюанси. Следва бавно размиване на линията с едри точкови мазки, геометрични допълнения като фон и баланс, а цветовата гамата е пастелна и пестелива. Някъде остават силуети, задължително обобщени като форма и създаващи впечатление за деформация, друг път имат конкретни лица и изразност.
Всички те носят паметта на емоцията – своята и на автора. Той почти не използва модели – просто наблюдава. Жените носят не просто своята визия – тя е маската, надяната за деня. Чувствителното око на твореца вижда емоцията – понякога старателно прикрита, понякога щедро струяща в походката, в жестовете, в движението на косата, с блясъка или помръкналостта на очите...Въздухът около тях носи паметта на преживяното, останалото е лесно - трябва да го „видиш”.
„Настъпването на втората половина на 90-те години бележи успокоявяне и уравновесяване на богатия, стихиен и многопластов фактурен релеф в полза на ефирно, въздушно третиране на обемите. Вместо разбушувани морета, скали и мрежи в платната на автора се появяват обгърнати в мъгла питащи, очакващи и съблазняващи женски фигури. От тогава жената става основен елемент, около който авторът разиграва своите търсения. Жената се търси като състояние на равновесие, като пълна хармония на обемите и безкраен източник на живот.” Мая Манолова
Тази година е богата на изяви за Димитър Манолов: август - участие в Националната изложба „Бургас и морето”; септември гостува по покана на кураторите Краси и Сим Алексиеви в Пловдив във връзка с проекта „Тялото” – Национални есенни изложби.
Изложбата „Паметта на емоцията” е тридесет и девета в списъка на самостоятелните изяви на автора.
Димитър Манолов е роден през 1932 г.във Варна, където живее и работи. Притежава множество участия в регионални, национални и международни изложби. Работи в областта на живописта - морската тематика, пейзажа, актовата живопис, фигуралната композиция, натюрморта и портета. Член е на Съюза на българските художници, негови картини са притежание на частни колекции в Европа, САЩ, Австралия и Япония.
Ваня Маркова - Маркони
