Директорът на София Филм Фест Стефан Китанов: Понякога си свиркам с уста…
– Г-н Китанов, каква е равносметката Ви за тези 20 години – от първия Рок Филм Фест до последния София Филм Фест?
През тези 20 години показахме на публиката над 4000 филма. Над 2000 световни режисьори, млади открития и професионалисти във всички области на филмовата индустрия посетиха България. Сред тях са големи имена като Вим Вендерс, Алън Паркър, Фолкер Шльондорф, Никита Михалков, Паоло Тавиани, Емир Кустурица, Отар Йоселиани, Аньес Варда, Коста Гаврас и много други, които получиха Наградата на София за цялостен принос. Фестивалът, от друга страна, има своя дял в откриването за света на едни от най-талантливите режисьори на новото европейско кино, като Кристиан Мунджиу, Корнел Мундруцо, Стефан Арсениевич, Алексей Герман мл., Алексей Попогребски, Ана Меликян, Кристи Пую, Мирослав Момчилович, Ясмила Збанич, Раду Жуде... За зрителите ние се превърнахме в марка на качество и стил, насочихме вниманието към световни явления като киното на Уон Кар Вай, Ким Ки-Дук, Такеши Китано, Джим Джармуш, Ларс фон Триер и датската Догма, румънската нова вълна...
През тези години сме свързани с производството на около 12 филма. Един от тях – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ - бе сред 9-те номинации за „Оскар”. Разпространили сме в България над 60 качествени европейски и независими филма. Успяхме със СФФ да стигнем в над 20 града на страната, споделяйки с удоволствие София и един от нейните най-важни културни продукти.
Обиколих света благодарение на киното...
Историята е интересна. Доста може да се прочете в сайта на СФФ и рубриката „Кита 20“.
– България се утвърди на световната карта на кино фестивалите, уморихте ли се или има още за какво да мечтаете?
Това е факт. Чрез СФФ България има сериозен представител във всички класации на световните кинофестивали, най-важна от които е FIAPF, където СФФ е категоризиран сред състезателните фестивали. Другата класация е на сп. „Варайъти“, който помести София сред 50-те най-важни за киноиндустрията световни фестивала.
Но още по-любопитни са емоционалните моменти. Преди години видях как Вим Вендерс бе поставил Наградата на София непосредствено до Диплом от Американската филмова академия за „Криле на желанието“ и до другите си награди, сред които „Златната палма“ от Кан за „Париж, Тексас“ и „Златния лъв“ от Венеция за „Състоянието на нещата“. Тази година в офиса на Центропа в Копенхаген видях как диплома на „Догвил“ от София Филм Фест на брега в Бургас бе поставен редом до Диплома на Европейската филмова академия за същия филм и редом с всички световни отличия на Ларс фон Триер и неговите колеги от датската Догма (тук трябва да отбележим ролята на незабравимата Йорданка Ингилизова, която редом с Георги Дюлгеров е сред факторите най-старият извънстоличен СФФ да го има). Преди месец Програма МЕДИА обяви списък с фестивалите, които подкрепя, и СФФ бе на първо място сред плеяда от утвърдени европейски кинофестивали, получавайки максимална подкрепа от програмата...
Иначе, „луд умора нема“. Въпреки че си казах: „Спри се малко, успокой топката, повече време в градината”, се оказа, че тази година почти не се спрях да пътувам. Сега като че ли фокусът на мечтите е споделянето на София в цялата страна и с удоволствие кръстосвам България предлагайки качествена филмова програма, която няма как да се види по друг начин. Отделил съм тази година над 2 месеца в пътуване в страната и това бе много зареждащо. Бургас, Пловдив, Севлиево, Горна Оряховица, Велико Търново, Ивайловград, Сливен, Габрово, Лозенец, Кюстендил, Перник, Русе, Казанлък, Варна, Поморие... Това са само случилите се фестивали. Вероятно ще добавим още две-три места до края на годината. Опитахме и алтернативни прожекции в Маймунарника в Борисовата градина в София. Всичко това е труд на целия екип, но и зарежда.
– В какви посоки виждате развитието на кинематографията в по-близкото или по-далечно бъдеще?
От една страна плановете не са оптимистични. Възприемането на кино все повече се случва в молове и мултиплекси, където киното е част от консумацията. Все повече ще се развива самостоятелният избор и зрителят чрез гледането на филми в интернет ще има своя индивидуален киносалон, което ще намали потребността от бутикови кина с по един-два екрана, които предлагат разнообразна филмова програма и най-вече ще намали потребността от споделяне с другите на възприемането на кино. Това не е нещо ново, а се случва вече от 10 години.
От друга страна, развитието на технологиите предоставя възможност на много повече хора да опитат да правят кино и съответно светът да открива повече таланти.
Всяко време има своите пикове и падове. Аз лично се опитвам да гледам на нещата откъм светлата им страна, доколкото може. И понякога си свиркам с уста..
– Според Вас има ли нещо, което отличава българското кино, освен че става въпрос за продукции, в които се говори на български, създадени са в България?
Българското кино се занимава с проблеми и истории, които се случват в България. Но това, което отличава новото ни кино, имайки предвид неговите най-успешни резултати, е, че подходът към тези истории е общочовешки, а киноезикът – съвременен и попътен на това, което се случва в световното кино. Затова режисьорите, които дебютираха в последните 10 години, успяха да направят впечатление извън пределите на страната. Всички те са тръгнали или са свързани със СФФ и София Мийтингс и за нас е чест, че сме част от международния успех на българското кино в лицето на режисьори като Камен Калев, Стефан Командарев, Явор Гърдев, Константин Божанов, Драгомир Шолев, Виктор Чучков, Зорница София, Милко Лазаров, Илиян Метев, Андрей Паунов, Димитър Коцев – Шошо, Илиян Джевелеков, Борис Десподов, Илиян Симеонов, Цветодар Марков, Любомир Младенов...
Интервю на Васил Тоновски
