Една люлка, която все още леко се полюшва…
Ще ви разкажа за една изложба, която се откри във Варна, в Галерия 8. Изложба, на която не можах да направя интервю с автора, макар че опитвах няколко пъти. Може би, ако бях успяла, мисълта за силата на експозицията, щеше да ме е напуснала вече. Кратък разказ за едно липсващо интервю, което ми даде нещо много повече от разговор.
Скулпторът проф. Ангел Станев за седми път подреди самостоятелна изложба в пространството на „Галерия 8”. Пристигна в 17,15 от Силистра, подреди скулптурите и час по-късно си тръгна. Без суета, без излишно желение да разговаря с почитатели, журналисти и познати, но и без да демонстрира отказ от такова общуване. Просто съвсем естествено и аскетично той свърши своята работа и остави публиката замислена.
Наистина, какъв по-добър атестат за изкуството: освен да ти създава приятни гледки, да те кара и да мислиш, впоследствие да откриваш невидими на пръв поглед неща. Самият Ангел Станев казва: "Природата на човек е съзерцателна, а нашата работа е да върнем на хората нещата под друга форма. Затова и ние не просто създаваме вещи, а даваме други измерения на нещата".
Изложбата е в памет на Рая Георгиева – младата варненска скулпторка ,която напусна нашия свят преди две години. Професорът се запознава с нея във Варна и е очарован от нейната жизненост, творческа енергия, талант и смелост да работи с камък. Затова и посвещава своята черно-бяла гипсова композиция от пет елемента – две празни люлки /любим образ за твореца/, декорирани семпло с ръчно плетена дантела, една рокля-камбана /без тяло/, един прозорец-огледало-очертание на глава. Такива са белите фигури, точно срещу входа е черната фигурална композиция – Смъртта...Много силно, стилно и завладяващо.
Влизайки в галерията, попадаш в един малък свят, организиран, сякаш споен около отсъствието на някого, но в същото време запазил почти осезаемо трепета на неговото невидимо присъствие в друго измерение – една люлка, която все още леко се полюшва...
Изложбата е абсолютно некомерсиална – творбите нямат цени, защото някои неща все още не се продават. Ако сте истински, дълбоки ценители на визуалното изкуство, вижте я – до 15 септември.
Точни са наблюденията на изкуствоведа Олимпия Николова за скулптора: „Своенравното” творческо поведение на Ангел Станев отдавна го е направило разпознаваем, но не и разгадаем на пръв прочит. Просто, ясно и... енигматично, това е „водният знак”, който прозира в тъканта на неговите люлки, дискове, камбани, фигури и портрети. Все пак, Ангел живее нависоко.”
Светлана Вълкова
