ЗЛАТНА РОЗА 2011: Между „Влакове”, огряни от „Свещена светлина”, откриваме истината отвъд „Love.net” в една „История с торта”
Първият конкурсен ден от 30-тото юбилейно издание на фестивала „Златна роза” започна вдъхновяващо, ако не броим самото начало на фестивала, което уви не може дори и с участието на д-р Гетова от късометражния „Зала 4” да възкреси корпус леталис на някакви дежурни словеса, прочетени с особен мелодраматизъм от водещата на церемонията по откриването на 7 октомври.( Ирина Канушева)
Минути след старта на юбилейната „Златна роза”, още в 20.15 ч., коктейлът, посветен на родното кино бе тотално опустошен – вероятно всички гости-кинодейци, журналисти и местен интелектуален елит бяха се наговорили да оползотворят идеята за една чудесна „ПЕТЪК ВЕЧЕР” и докато някои хрупаха украсата от неизконсумирани краставички, младите групари от «Оgi 23» опъваха китарни жици и внясаха особен колорит сред омагьосаното от глад и жажда интелектуално арт общество.
На 8 октомври конкурсът започна с позабравения социален шок «Баклава». Ние, стопаджиите – безделници, решихме да не пробваме тази сладост, защото половината от нас притежаваха пропаганден носител на филма и още преди две години бяха гледали «Баклава» с напрежение и потрес от тази художествена изповед на главния герой. Тъжно е, ако за един млад човек България е място, заобиколено от пошлост и уродливост: навярно никога няма да разберем кое от филма е реалност и докъде е фикцията - режеща, показваща насилието в една от крайните му форми.
Подобен опит представлява и режисьорският дебют на писателя Георги Тенев „Свещена светлина”. Въпреки чудесната операторска работа на триото Калоян Божилов, Михаил Заимов и подводните снимки на Владимир Явашев, историята на Георги Тенев е своеобразен накъсан експеримент, който по желание за оригиналност и глобалност надхвърля миналогодишната лента на режисьора Иван Станев „ Moon lake”.
Георги Тенев развива хронотопа на историята си в някаква страна, която е символ на терор, незачитане на човешките права, нещо в стила на спекаклите на Явор Гърдев „Пухеният” и последната му премиера „Ръкомахане в Спокан”. Ще отбележим и силната игра на Борис Луканов, чието участие приключи в първата половина на лентата (може би, за съжаление).
Дотук с добрите примери: ако в първата част на филма ни става ясно за мераците на режисьора, както той ги нарече „изследвания върху насилието, болестните състояния и пола”, то във втората част на лентата, освен използване на картинността във версия „Сфумато” (да не забравяме, че Георги Тенев работи с Иван Добчев като драматург върху някои от проектите му), цялата история попада в неразгадани ширини и дължини на Изток от Рая и доста в голяма близост до Ада, през който минава публиката, търсейки някакви опори около свръх -неяснотата на сюжета.
Кафкианските витиевати изразности, красивите фешън визии не са в състояние да ни вменят повторно желание да гледаме „Свещена светлина”, защото филмът е толкова преднамерено разконцентриран, та чак ни кара да възкликнем: „Много оригинално и арт! И какво от това? ”
Няма лошо, че лентата е селектирана за фестивала – това също е кино, което се прави в момента у нас, но може би трябваше да попадне в информационната програма на „Златна роза”.
Случаят с „Love.net” е различен. Добър сценарий, в основата на който стои един варненски сайт за запознанства („ЕЛМАЗ”), добра режисура, добри актьорски попадения -публиката се смее, радва се и не остава безразлична. Христо Шопов, Лилия Маравиля (гост на фестивала), Койна Русева, Захари Бахаров, Диана Добрева, Джон Лоутън, чудесният пейзаж около Тobaco Bar в София и една изящно изплетена история, в която публиката разбира за какво иде реч - за виртуалната любов и живота, за истината и лъжата в сложния свят на чувствата. Ето такива филми създават усещането, че българското кино притежава усет за актуалност и може да общува с публиката приятелски – с топлина.
Колкото темата «виртуална реалност» да е експлоатирана, толкова и непроучена си остава тя, много често е подценявана, особено последствията от нейната употреба...
Така че, без да е назидателен и прекалено слажно ситуиран, „Love.net” открехва вратата към подсъзнателното в нас, към другото ни „аз”, без да губи почва под краката си. И още нещо, което май е важно за родната публика: в него има емоция, има интелигентно поставени чувства, които вълнуват.
Късометражните ленти на младата генерация режисьори ни представя едно поколение, което може да разказва чрез средствата на киното както прозата на съвременни автори (Деян Енев, Захари Карабашлиев), така и да измисля своя фабула. Младото поколение разказва мъдро и интересно.
В «История с торта» кинодебютантът Милко Йовчев снима реалния герой от разказа на Захари Карабашлиев (сладкаря Димчо Димов), в лентата участват Иван Бърнев, Маргита Гошева и техният син Матей, целият екип ни въвлича в романтиката на желанието да споделиш нещо с ближния си. Филм за човешката доброта и съпричастност, за които сезоните и политиките нямат значение!
В «Заложна къща» Нешка Кърджанска ни въвежда в света на спомена и магическото заедно с актьорите Калин Сърменов и Бистра Тупарова. В «Добрият съсед» пък се срещаме със забавната история на актьорите Владислав Павлов и Илка Зафирова и тяхна абсурдна ситуация - внезапната поява на възрастна дама превръща нейната лична драма в драма за един млад мениджър.
«Влакове» - лентата на Павел Веснаков, заслужено има награда от последното издание на „София филм фест” (Jameson за най-добър български късометражен филм), тук актрисата Антоанета Петрова (направила страхотни роли и на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров”) е събирателен образ на онези самотни майки, които въпреки трудното битие са готови на всичко, за да дарят щастие и радост на своите деца. „Влакове” е първият опит на млад автор да вмъкне като персонаж премиера (документален запис на негова реч), но не с позитивен знак, този глас е антитеза на мечтата на едно отместено поколение за бъдеще в България. Силно социална лента с безпощаден визуален език!
Май единствено „Писмото” на Доротея Друмева остана без рефлексия у нас, пък и сред останалата публика, която изръкопляска вяло. Лентата е германска продукция, в нея една девойка забременява и се опитва да изследва своите състояния, свързани с това ново усещане. Поне така пише в анотацията – иначе на екрана това изследване беше доста прикрито. Накрая героинята написа писмо на любимия и направи аборт – подбудите останаха скрити за голяма част от зрителите. Обаче, филмът идва с първа награда за студентска продукция от Кан 2011 – може би там знаят повече за киното!
Елица Матеева, Светлана Вълкова
