За АЛКОХОЛА и ФАЛОСА
Днес, цъкайки си във Фейсбука, открих, че съм поканена на ДЕН НА АЛКОХОЛА!(15.12). Ха да ни е честит и този празник! То и без това друго не ни остава, освен да се наливаме с алкохол, затова - давайте смело, народе, да се напием както само ние си можем!
По същото това време разбирам, че в нашия любим град се пръкнал още един “паметник”: този път не на някоя си там Венера (за която имаше толкова много дискусии и спорове), а на мъжката гордост и достойнсто (е, тук защо никой не реагира - нямам представа). Както се казва: само това си нямахме! То не че е кой знае каква склуптура, който и да я е правил, не се е старал май много. Може би и затова никъде не се спомена името на автора (за пари какво ли не прави човек, ама чак фалоси???).
Ей сега вече вкарахме в малкия си джоб и американците, и европейците, нека се пръскат от яд, че си нямат ни паметник на фалоса, ни ден на алкохола! Готови сме да станем културна столица на Европата, че то ако не ние, кой друг?! Не ни требе ни музей за съвременното изкуство, ни инфраструктура, ни нищо, само алкохол и фалоси.
Скоро ще се напълни градът с така чаканите туристи: да идват и да ахкат пред нашия паметник на фалоса (надлежно осветен от отец Андрей) и едновременно с това да се наливат с родния евтин алкохол. 2 в 1 - невероятна комбинация!
Та - като ще е празник, така да е. И аз ще ударя едно, пък и на паметника ще отида да положа цветя (нали така се прави). Не знам дали ще се преклоня пред мъжкото начало или пред родната простотия, но нейсе. Само се чудя къде остана културата, защото вече не е за културата и бахура, а за алкохола и фалоса. Наздраве!
Радостина Вълчанова
