За да се създаде нация, най-напред трябва да се създаде театър – III част
Посвещава се на 90-годишнината на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров”
През 1990-те, с началото на демократичните промени, театърът се отваря за неофициално забранените или просто премълчавани през годините автори на абсурдизма като Бекет (”Последната лента”, реж. Ст. Станчев), Пинтър, (”Играем Пинтър”, реж. Кр. Спасов), Арабал (”Циркът на пънкарите”, реж. Костадин Бандутов), Мрожек (”Чаровна нощ”, реж. Ст. Станчев), ”В открито море”, реж. Иван Добчев).
Същевременно се усеща нестабилността и нуждата от актуализация на непосредственото общуване с една публика, заинтересувана повече от социалния театър по площадите, поради което се правят неуспешни опити чрез комедиите на Рей Куни, Майкъл Фрейн и други булевардни автори да се върне отново зрителя в салона. Скоро обаче театърът отново си припомня своята незаменима роля като интелектуален посредник между публиката и богатото наследство на световната литература и култура, независимо от конкуренцията на телевизията, киното и модерните технологии. Успоредил своите репертоарни интереси и естетически приоритети с тези на другите европейски сцени, Варненският драматичен театър открива новите имена на световната сцена: Дейвид Мамет (”Бизнес с бизон”, реж. Пламен Марков), Николай Коляда (”Прашка”, реж. Георги Михалков), Горан Стефановски (“Черна дупка”, реж. Стоян Камбарев), както и иронично-провокативния драматург и професионален философ Ерик-Еманюел Шмит (”Развратникът”, реж. Красимир Спасов; “Хотел между тоя и оня свят”, реж. Николай Ламбрев).
Варненският театър винаги е имал сетива за процесите в българската драматургия. Освен класиците на българската драма - Вазов, Ст. Л. Костов, Страшимиров, в репертоара присъстват утвърдените имена от 1970-те и 1980-те, като К. Илиев, Ст. Стратиев, Ив. Радоев, Ст. Цанев и новите имена на 1990-те, като Яна Добрева, Христо Бойчев, Елин Рахнев, Юрий Дачев.
С “Черна дупка” от Горан Стефановски (сезон 1994-1995) и “Клямзинският продавач или Майката” по Горки през следващия сезон Стоян Камбарев, в творческо “съзаклятие” със сценографа Никола Тороманов и варненските актьори, не само изважда на показ творческия потенциал на трупата пред публиката на цялата страна (двата спектакъла участват в редица фестивали и се превръщат в истински събития), но развива и своя собствен почерк до висоти, които и до днес остават непостижими в българския театър като вътрешна концентрираност на почерка и безкомпромисна eстетика. Неговото краткотрайно, но значимо творческо присъствие в трупата повиши нейното самочувствие, но и самовзискателността й, стимулира и провокира най-добрите творческите енергии, затова и репетиционната зала на сцена Филиал от няколко сезона носи неговото име. Успешни гостувания на варненска сцена осъществява и нашумелият Галин Стоев (родом от Варна), който през сезон 1996-1997 поставя ”Илирия” по Шекспир, а по-късно и “Игра на любов и случайност” по Мариво.
От 2000 г., когато директор на трупата става актрисата Дафинка Данаилова, режисьорът Явор Гърдев и сценографът Никола Тороманов са постоянно привлечени в творческия екип. В лицето на варненските актьори и сценични служби Гърдев намира съмишленици за своите високопровокативни, нетрадиционно решени постановки: “Бастард” по Шекспир се играе в подземието на изби “Димят”, “Марат/Сад” от П. Вайс – съчетава театрални и киноефекти, а ”Пухеният” от М. Макдона (2002-2003) е сложна сценична конструкция-павилион, зад чиито стъклени стени действието се следи посредством микрофони, без актьорите да виждат публиката и да чуват нейните реакции. Това са експерименти със самата природа на театралното, на театралната ситуация както за актьора, така и за зрителя. И двете страни в театралното общуване навлизат в непознати, неконвенционални територии...
Театърът демонстрира изострен интерес към откриването на нови талантливи имена, като завършилия режисура в Германия Боян Иванов (”Часът, в който не знаехме нищо един за друг”, “Q4”, “Силикон”); програма “Дебюти” предоставя професионална сцена на талантливи млади режисьори за реализация на първите им проекти. Новите имена, които се заявиха от сцената на ДТ във Варна, са режисьорите Десислава Боева (”Боряна” от Йовков, “Зойкина квартира” от Булгаков), София Ристевска (”Жорж Данден” от Молиер), Гергана Димитрова (”Време да обичаш, време да умреш” от Фриц Катер), сценографите Антония Попова (”Жорж Данден”; ”Член 223” от Ст. Л. Костов, реж. Александър Илинденов, “Тартюф” от Молиер, реж. Стоян Радев Ге. К.), Илиан Петров (”Боряна”) и др.
Историята на ДТ „Стоян Бъчваров” е немислима без Тодор Игнатов, сценограф на театъра вече 35 години (2010). Той създава редица запомнящи се сценографски решения за постановките: „Честна мускетарска” (реж. Гриша Островски), „Полет над кукувиче гнездо” (реж. Станчо Станчев), „Лорензачо” (реж. Руси Карабалиев), „Пътят към Мека” (реж. Крикор Азарян), „Черна дупка” (реж. Стоян Камбарев), „Томас Бекет” (реж. Борислав Чакринов), „Хотел между тоя и оня свят” (реж. Валентин Митев) и др. Непременно трябва да бъде споменат и Симеон Лютаков, който освен с артистичните си изяви, участва в оформянето на крайния творчески продукт и като фотограф - неговата експресивна фотография прави плакатите и визията на ДТ „Стоян Бъчваров” разпознаваеми.
Безспорно режисьорът, чиято естетика, след Стоян Камбарев, най-трайно моделира естетическите позиции на Варненския театър, е Явор Гърдев. Тандемът Гърдев/Тороманов създава през последните години още две забележителни творби – постановката „Крум” – българска премиера на пиесата от скандалния еврейски автор Ханох Левин и изключителната сценична версия на „Калигула” по пиесата на Албер Камю, в която драматургичният, театралният и сценографският език постигат респектиращ синхрон на внушенията. Крис Шарков поставя „Макбет” от Хайнер Мюлер, следвайки стилистиката на Гърдев, постановките на „Дамски шивач” от Жорж Фейдо на Румен Велев. „Службогонци” от Иван Вазов на Пламен Панев, „Големанов” от Ст. Л. Костов на Александър Илинденов и „Страсти под брястовете” на Димитър Стоянов отправят своите послания към публиката с утвърдените средства на класическия театър.
Актьорът Стоян Радев продължава да демонстрира убедително творческото си амплоа и собствен почерк като режисьор, сценограф и костомограф в постановките „Домът на Бернарда Алба” от Федерико Гарсиа Лорка, „Горчивите сълзи на Петра фон Кант” от Райнер Вернер Фасбиндер и „Бремен” по мюзикъла „Веселите градски музиканти” от Александър Владигеров (хореография Георги „Goosh” Енчев, Биляна Георгиева, костюмограф Мира Каланова). Пореден етап в творческата биография на театъра бележи първата българска постановка на „Фауст” по Йохан Волфганг фон Гьоте (сезон 2010-2011) в интерпретацията на Лилия Абаджиева – автор на сценичната версия, музикалната картина и хореографията. Изключителната сценография на Васил Абаджиев, осъществена с модерни технологии, подчертава достойнствата на режисьорските решения, в определни моменти въздейства и като самостойно произведение на визуалното изкуство. Резултатът от енергийното съприкосновение между всички театрални компоненти завихря един разтърсващ спектакъл, в който опозицията Фауст/Мефистофел блестящо изграждат актьорите Михаил Мутафов и Стоян Радев Ге. К.
Актьори
Списъкът на актьорите, превърнали се в знак за творческите постижения на театъра, започва със Стоян Бъчваров и продължава с Георги и Евгения Громова, Анна Феликсова, Венета Славчева, Васил Ляпчев, Преслав Петров, Яким Михов, Димитър Хаджиянев, Катя Динева, Илия Пенев, Пенка Божкова, Борис Луканов, Грациела Бъчварова, Евгени Бакалов, Георги Михов, Данаил Мишев, Стоян Алексиев, Стефка Симеонова, Йордан Мутафов, Дафинка Данаилова, Георги Велчовски и още много други. Емблематично място в дългата редица от актьори, играли на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров”, заемат поколенческите фамилии - дядото Христо Динев, дъщерята Катя Динева, внучката Юлияна Чернева, както разбира се и Грациела Бъчварова, чийто баща Васил е племенник на основоположника на Варненския театър Стоян Бъчваров.
В сегашния творчески екип влизат: Александър Илинденов, Биляна Стоева, Валентин Митев, Васил Читанов, Веселина Михалкова, Владислав Виолинов, Гергана Плетньова, Даниела Викторова, Мария Гинкова, Милена Кънева, Михаил Мутафов, Нели Вълканова, Николай Божков, Петя Петкова, Пламен Георгиев, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Симеон Лютаков, Стоян Радев, Теодора Михайлова, Христо Христов, Юлияна Чернева.
Награди
С много номинации, награди и селекции в национални и международни фестивали ще се запомнят постановките “Черна дупка” и “Клямзинският продавач или Майката” на Стоян Камбарев, “Прашка” на Георги Михалков, “Томас Бекет” от Жан Ануи, реж. Б. Чакринов, “Въздушният град” на Валерий Фокин, “Мяра за мяра” на Красимир Спасов, “Бастард”, “Марат/Сад”, “Пухеният” и “Крум” на Явор Гърдев, “Псета” на Георги Велчовски, “Жорж Данден” на София Ристевска, “Боряна” на Десислава Боева, “Домът на Бернарда Алба” на Стоян Радев Ге. К., „Калигула” на Явор Гърдев и т.н. Първата българска постановка по „Фауст” на Лилия Абаджиева (сезон 2010-2011) е отличена за най-добро представление на голяма сцена на фестивала „Сцена на кръстопът” – Пловдив 2010, а Лилия Абаджиева получава наградата за режисура и първата статуетка на фестивала; „Фауст” има и две номинации за наградите ИКАР на САБ - за сценография на Васил Абаджиев и за майсторско техническо изпълнение на екипа на театъра, начело с инж. Коста Костадинов.
Повече на адрес: http://www.dramavarna.com/awards.php
В своя 90-и творчески сезон (2010-2011) ДТ „Стоян Бъчваров” Варна отстоява имиджа си на един от водещите репертоарни театри в България със силна трупа от ярки актьорски присъствия, балансиран афиш от класически и съвременни произведения и високохудожествен продукт, адресиран към различни публики. Защото театърът е за всички...
Виолета Тончева
В текста са използвани данни от театралния архив и публикации на Аглика Стефанова, Добрин Василев, Любомир Владков, Николай Йорданов и др. (Бел. а.)
