КАМИНО В СЪРЦЕТО МИ - VII част
ТОВА Е ВЪЛНУВАЩ, ИСКРЕН, ШАРЕН, ЖИВ И ИСТИНСКИ РАЗКАЗ ЗА ЕДИН ОТ ОНЕЗИ ПЪТИЩА, КОИТО СТАВАТ ЧАСТ ОТ НАС.
ЗА РОСИЦА БЪРДАРСКА ТОЙ БЕШЕ КАМИНО. И ПРЕМИНА ПРЕЗ СЪРЦЕТО И.
12 септември
Още по тъмно съм строена на спирката. Автобусът е комфортен, магистралата – като нова, но аз мислено се сбогувам с Пътя. Не успях да повървя и сто километра... Някакъв порив ме кара да сляза на предпоследната спирка, за да извървя последните четири километра до Сантяго пеш. Глупаво беше – трябваше да се върви по огромна магистрала с много платна, наоколо – типичен урбанистичен пейзаж. Поне се запознах с три ирландки – били сме заедно в автобуса, но и те постъпили по същия начин. Скоро решиха, че е tea time, но аз бързах за срещата с Лили.
Ето го най-после Сантяго де Компостела! Стъпвам на улицата, която ще ме отведе до знаменитата катедрала! Такива бронзови миди има по целия път дотам. Не можеш да се объркаш.
Разбира се, ще отложим момента на екстаза. Чакам Лили на автогарата. Тя е тук от петък (а по предварителен план трябваше да пристигнем в града следващия вторник). Просто е прелетяла разстоянието... Лили се оказа страхотна дама, изведнъж станахме безкрайно близки и за кратко време всяка искаше да сподели живота си... Това приятелство е един от подаръците, които ми даде Камино.
Сблъскала се е с големи проблеми по настаняването, но в момента имаме уредени нощувки до вечерта, когато ще се съберем с групата. Е, и хотелите не са за пренебрегване. Истинско блаженство е да си влезеш в двойната стая... Но – няма време за губене!
Сантяго де Компостела е старинен европейски град, каквито вече съм виждала, но няма да се изморя да обикалям, да ахкам, да се взирам, да снимам...
Ето я и прочутата катедрала! Отвсякъде към нея се стичат поклонници.
Просто ще поседим, облегнати на стената, и ще погледаме...
Имаме голям късмет да попаднем тук в Годината на светеца – криптата е отворена за посетители и заставаме на дългата опашка, за да се поклоним пред мощите на Свети Яков.
Опашка има и пред канцеларията, където издават документа, удостоверяващ успешно завършилото поклонничество. Тази традиция датира от ХІV век. Ето захвърлените вече тояги на поклонниците.
Аз обаче не извървях нужните 100 км и ще си остана с пилигримския паспорт с печатите... Е, следващият път.
Вечерта службата в катедралата беше наистина впечатляваща. Хората – облечени официално, седят достолепно. Звуците на органа, хорът, изпълняващ „Химна на Христос”... Лили разказа, че предната вечер е била на литургия, когато разлюлявали кандилото. То е огромно, виси по средата на храма на дебело въже; представям си как осем монаси го разлюляват и то „лети” под купола от единия до другия край, разнасяйки аромата на тамян. Имаше момент, когато изведнъж всички присъстващи започнаха да се ръкуват и прегръщат, ние - също, макар че нищо не разбирахме...
Преди хотела седнахме в едно малко ресторантче, поръчахме си по чаша вино, при което получихме „бонус” - хапки с нещо вкусно....
13 септември
Ще посветим този ден на Финистера – „Краят на земята”, както са го наричали в Средновековието. Автобусът пътува три часа през прелестни места – западното крайбрежие на Испания. Някога маршрутът е бил дотук – днес също много поклонници го извървяват пеш, но това са още 3 – 4 дни. Каква радост е да видиш „голямата вода”, нали сме си морски чеда... Гладни сме и влизаме в едно ресторантче на брега, поръчваме си салата от домати и омлет. Изведнъж се появяват Йоана и Любомир! А по-късно видяхме и друга дама от групата, но те щели да спят тук...
Лили хуква към заветното място – Фара. В тази горещина не мога да тичам три километра дотам и обратно, няма да успея за автобуса. Ще си го представям по снимките. На последното каменно блокче пише – нула километра, целта е постигната. Обикновено тук поклонниците оставят някаква дреха, дори я изгарят; потапят се във водите на океана.
Аз ще се задоволя с кратка разходка. Открих прекрасно чисто заливче...
И още една хубава вечер в Сантяго де Компостела...
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Росица Бърдарска
