КИНОТО НА ХОН ЧЖИН НА: КРЪВ, ВЯТЪР И ОГЪН !
Когато говорим за азиатско кино и по-специално за това с ширини от Южна Корея, първата асоциация за арт-хаус филми са лентите на Ким Ки Док. Наскоро се запознах с работата на един много по-млад кинаджия от този ранг, също така южнокореец, който освен че е режисьор, играе в киното и пише сценариите на своите шедьоври (вероятно повтаря стъпките на Ким Ки Док).
Роденият през 1974 г. Хон Чжин На е на път да завладее света със съвременните си сюжети, в които добрият ритъм на заснимане, кръвта и патетиката на страстите така задържат вниманието, че не забелязваш кога са минали два часа и половина, както е при последната му история „ Жълто море”.
Филмът е от края на миналата година, но повтаря успеха на дебюта му от 2008 г. „Преследвачът”. Любопитното е, че и в двата филма основният актьорски състав от антагонист и протагонист е един и същ, само че „добрият”в първия филм, във втория вече се превръща в „лош звяр” и обратно. Ха Чун Ву, Ким Юн Сок и в двата филма се справят блестящо с трудната задача да пролеят чужда и своя кръв в обилни количества, сякаш са еднолитрови шишета за кетчуп или соев сос, така че сместа се превръща в едно нетрадиционно уасаби, в което криминалният трилър и социалната критика създават реалистична картина за бита на корейците. И ако в Северна Корея властва странната микстура от религия и комунистически патетизъм, то в Южна консуматорското начало и обезценяването на човешкия живот са религия.
В дебюта на Хон Чжин На (реализиран по действителен случай) попадаме в света на психопат-убиец и сводник-бивш полицай. По интересен начин, в този кошмар от страст към кръвта, режисьорът показва машината на обществата от полицейски тип - стройната администрация от ритуали и йерархичност затрудняват и обезмислят правораздаването. От което следва, че единственият съдник е личният морален императив, доколкото той съществува през 21 век!
В „Жълто море” (името на морето е породено от пясъчните частици, които оцветяват водата, а те идват от Жълтата река, известна още като Хуанхъ) моралният казус е вид обещание. Спазването на всяко обещание при „особняците” е въпрос на живот и смърт! И естествено духът заплаща с материята, сиреч с живота си.
Киното на Хон Чжин На е познато на световните форуми. „Преследвачът” е номиниран на Берлинале, прави фурор в Кан, а „Жълто море” в момента води бокс-офис класацията в Южна Корея и вероятно ще бъде забелязан и от Азиатските награди, така както се случи с „Преследвачът”.
Хон Чжин На прави филми за широката публика, но по начин, в който екшънът не се препоръчва за хора със слаби нерви и особено за деца, защото тук кървавите картини са атестат за качество и визия, до степен на натуралистичност.
„ВТОРИ ДУБЪЛ”- РУБРИКА ЗА АРТ КИНО/2011 на Елица Матеева
(п.п. АКО „ПЪРВИЯТ ДУБЪЛ” СА КИНОЗАГЛАВИЯ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ПОП-КОРН, ТО „ВТОРИЯТ ДУБЪЛ” НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА ШУМИШ С ПУКАНКИ В САЛОНА)
