КОЛЕДНИ ИСТОРИИ В БИБЛИОТЕКАТА
Скъпи читатели на нашия пътеводител, приемете нашите сърдечни пожелания за топла, весела Коледа с дъх на бисквитки, колачета, орехи, канела и... чудеса с тези наши смешно-тъжни коледни истории-споменчета на екипа от детския и средношколски отдел на Регионална библиотека "Пенчо Славейков"-Варна. Да са ви сладки нашите писаници, добър апетит и наздраве!
ВЕСЕЛИНА ЧАКОВА
Моята баба беше в центъра на събитиятя - от нея зная всичко, тя беше най- добрият на света човек и много вярваща. За нея Коледа беше свещена, означаваше доброта. Постеше и казваше, че най-напред трябва да изчистим лошотията от себе си и тогава да празнуваме. От масата се ставаше само приведен, масата срещу Коледа не се вдигаше- да дойде Младият бог, за да си почине и да хапне. И помня една вечер, когато котката се почерпи:-) Не се говореше за дядо Коледа, а за Светията, който ни гледа. На Коледа винаги идваха коледари на село да ни пеят и баба ги черпеше. Подаръците ни бяха в лакомства и плодове. Сигурно е малко това, което помня, но беше много отдавна.
ЛИДИЯ ДИМИТРОВА
В детските ми години през коледните дни в къщи винаги беше топло и уютно, миришеше на тамян и мандарини. Все още от аромата им настроението ми става коледно, защото тогава, както пееше Графа "Мандарините у нас идват само с Дядо Мраз". Къщата се пълнеше, идваха братовчедите ми. Излизахме да караме шейни и ходихме на църква. Вечер дядо ми ни събираше да играем карти и правим пуканки на печка на дърва. По телевизията (с два канала) даваха Калоянчев, Мутафова и Лолова. С нетърпение чакахме подаръците, въпреки че бяхме преровили всички гардероби да разберем какви са. Въпреки опашките за банани, това не бяха дни на консуматорство. Ако днес първото, с което свързвам Коледа е кичозната украса в огромните магазини, пълни с нискокачествени стоки, тогава това беше топлина, уют, орехи, сушени плодове, братовчедите ми, баба и дядо...
ДАНЧЕТО
Аз съм от едно малко провинциално градче и по традиция на всяка Коледа и всяка Бъдни вечер се събираме цялото семейство, аз имам сестра със съпруг и две деца, заедно с моето семейство и родителите ми, независимо къде живеем, се събираме всички. Украсяваме стаята. Спомням си, че веднъж баща ми като най-възрастен прикади софрата с керемида, на която сложи въгленчета и каза една благословия, каквото му беше на сърце. Имаме нечетен брой постни ястия, обаче заедно с тях си слагаме и местни, така че, който не може да удържи фронта в постенето, да си хапва. В детската градина си спомням Дядо Мраз, не знаех кой се крие под костюма на Дядо Мраз, но сега знаем, че това е било актьор-самодеец. Баща ми бе член на партията и се пазеха-не обвързваха Коледа с християнския календар. След десети ноември Коледа се наложи в моето семейство с традиции. На Коледа под елхата слагаме малки подаръци. Но за мен Коледа е двоен празник, защото тогава съм родена- 26 декември, преди Стефановден.
РУМЯНА
Духът и миризмата на Коледа витае около мен и двете ми баби, те бяха религиозни и вярващи, макар че не слагам за равенство между вяра и религия. Едната ми баба ходеше редовно на църква, но другата-маминка ми, тя е имала трудна съдба, защото дядо ми е починал твърде млад - на 37 години и тя е останала млада вдовица с две деца. Работила е във фурна, ставала е рано, работила е извън града. Тя за мене бе като светица, защото казваше, че Господ е навсякъде и аз знам, че винаги ще ме чуе като си говоря с молитва. Атмосферата на Коледа свързвам с украсата и с вълненията, Коледа ми ухае на сладкиш „Агнес” с бадемчета. Може би названието идва или от Агнец божий или ангел. Мама продължи традицията на това настроение. Празникът е в подготовката, баща ми работише в КРЗ - Флотския арсенал, като си вземе той заплатата купуваха свещи и купуваха плочи от един магазин-пред Художествената галерия имаше немско магазинче за плочи - купувахме си джаз, класика. Всичко се носеше в магията и светлината на празника. Нямаше толкова сняг като бях дете.
Сега ще разкажа една история за Дядо Коледа с чехлите: влиза Дядо Коледа и раздаваме семейни подаръци. Свети Николай идва с подаръците и звъни на вратата, и той влиза изморен и сяда, никак не обичах да рецитирам стихчета, обаче ме карат да се кача на детското си столче и да пея песни и да рецитирам. Идва ред на подаръците, гледам му чувала и питам майка си: „Мамо, защо Дядо Коледа има чехличка на Нинянка, така наричах галено вуйничка. Майка ми отвърна : „ А, нещо грешиш!”
Всеки пък Коледа е различна и това зависи от хората, от тяхното настроение и усещане за празника. Ние правим от бръшлян или чемширче венец за Коледа, палим голяма червена свещ, защото за нас Коледа е седмица на надеждата. Кръглата форма на венеца е също с определена символика.
.................
Като дете на Бъдни вечер на 24-ти, майка ми красеше елхата и заедно с моя братовчед Георги се занимавахме с това, а възрастните правеха постните ястия-боб, постни сърми, тиквеник с орехи. А на 25-ти сутринта подхавщахме прасенцето в двора, под Коледа разбирахме да заколим животното и да се облажим, защото ние си постихме дългичко. Не сме си раздавали подаръци. Баба си спазваше църковните празници. Мама сега си ги спазва и винаги пости. Сега и аз постя, купила съм си варен геврек. Затова не го свързваме с раздване на подаръци, а с Раждането на Исус. Подаръците ги раздавахме за Нова Година. Моят син бе веднъж Дядо Мраз при дъщеря ми, която е учител на първолачета, сложи ямурлука на Дядо Коледа. Дърпали му брадата. С моя любим братовчед коледувахме и пеехме песни и ни даваха гевречета...
.................
Аз съм от Белоградчик- не сме празнували Коледа, а Дядо Мраз. Подаръци ни даваха за Нова година. Обаче на Бъдни вечер майка ми правеше колаче, което тук се дава на коледарите. Колачето и до днес си го спомням, то представляваше едно печено човече. Символизирало е може би Исус, макар че нашите не бяха религиозни. За главичка имаше питчица, а за тялото си едно масурче, то се плете. Имахме други питчици, които наричахме за берекет, за плодородие. Умирах за тези колачета. Струваха ми се страшно вкусни, ей, богу , а те са били от брашно. Не сме получавали кой знае какви подаръци, но се радвах на колачето. Радвах се на книги, тогава се редяхме на опашки за книги, получавах книги с посвещение. Ако сега напиша посвещение върху книга на сина си: „Сине,честита нова година!”, просто забрави...
..................
Имам една странна историйка. Аз съм на 3-4 години и съм при баба на село и пристигат за нова година родителите ми и ми носят страхотни ботуши за празника с кожи. Селцето ни бе в Добруджа. Тези ботушки бяха много ефектен подарък за едно дете. На тържество в детската градина трябва да ни поднесат подаръци, а подаръкът е вече поднесен и аз го знам, и какво се случи там: получавам на сцената на читалището още един чифт ботушки.
.................
В детското ми съзнание имам спомени за Нова година. Живеехме в голяма стара къща до старото съветско консулство на улица „Братя Шкорпил”, което се охраняваше от милиционери. На връх Нова година решили да ме изненадат, един от дядовците трябва да се преоблече като Дядо Мраз, но нямали реквизит и аксесоари, та взели назаем милиционерски шинел. Чука се на задната врата, а улицата страшна, тъмна, викат ме там, отваря се вратата и се появява старец в милиционерски шинел, аз писнах и се ужасих, кой е този милиционер, при което мигновено започва акция по разсъбличането на милиционера и той казва „Светле, дядо ти съм, спокойно!”
..................
Празнували сме в детските години, но като ми се родиха децата, вече знаех как трябва да изглежда празникът, за да бъде неповторим. В къщи празничната атмосфера, настъпва още на първи декември. На първи украсяваме всичко, правим си различни видове украси. Дъщеря ми и синът ми рисуват и правят гирлянди и картини за стаите. Така се получава безкраен празник. Всяка година правя задължително вита баница, точена, аз си я меся, слагам сирене, яйца. Става много вкусно, синът ми възкликва: „ Мамо, Господ е месил с теб!” Баницата става хубава, защото моментът е такъв. Късметите ги слагаме и на двата празника. Правим сладкиши. Празникът придобива смисъл в резултат на очакването, че искаш да ти се случи нещо необикновено, и дори да получиш само шоколадче за празника, то се превръща в чудесен подарък, защото имаш очакване за нещо ново. Не мога да си представя Коледа без сняг. Със сняг става лъчезарна. Любимата ми песничка за празника е „Над смълчаните полета”.
Един вкусен сладкиш, с който може да зарадвате вашето семейство. Необходими продукти:
150 гр маргарин "Калиакра",
1 ч.ч. пудра захар, 1 ч.ч. счукани орехи,
1 ч.ч. брашно,
4 белтъка,
1 ванилия,
настърган шоколад
Необходими продукти за крема:
100 гр маргарин "Калиакра",
1/2 ч.ч. пудра захар,
1-2 жълтъка,
1 ванилия
Начин на приготвяне:
Маргаринът „Калиакра” се разбива на пяна със захарта. Прибавят се орехите и брашното, след това разбитите на сняг белтъци и ванилията. Тази смес се разстила в намазнена и посипана с брашно четвъртита тавичка.
Когато сладкишът се изпече и изстине, се намазва равномерно с крем, приготвен от разбитото с пудра захар, маргарин "Калиакра", жълтъците и ванилията. Поръсва се с настърган шоколад и се оставя в хладилника.
Сладкишът се поднася нарязан.
