КОЛКОТО ПО-МАЛКО ДЕЛНИЧНИ ГРИЖИ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПРАЗНИЦИ
По повод номинациите за Награда „Варна”
Решението за присъждане на Награда „Варна” е от 1965 г., но се привежда в изпълнение през 1972 г. Показателно е, че наградените в периода 1972 – 1989 г. са многократно по-малко от удостоените с Награда „Варна” през последните две десетилетия. Нещо повече, след 2002 г. започват да се връчват и Награди „Варна” за народна просвета и научни постижения.[1]
Защо е така? Нима културата, изкуствата, образованието и науката днес са в разцвет? Естествено че не. Освен това, става въпрос за консервативни системи, които се променят бавно. В това има добро и лошо. Доброто е, че са по-устойчиви спрямо незрели обществени действия, на които се напатихме и продължаваме да си патим. Лошото е, че „прихващат” от промените само формата и фасадата. Дефицитът на принципи в променените външни условия, обслужва вътрешни ретроградни процеси.
Привидно демократични практики чудновато съжителстват с авторитарен произвол на овластени ръководители. Театри, музеи, библиотеки, читалища, училища и университети управляват огромни активи с привиден или с откровено отсъствие на какъвто и да е публичен контрол. Опитайте се да намерите информация за техните устройствени правилници, структура, бюджети, финансови резултати – трудна задача за един редови данъкоплатец. Последиците са ясни - отсъствие на прозрачност, корективи, стандарти за оценка на качеството и наблюдение на дейността, некомпетентни решения, разпиляване на човешки ресурси в дейности със съмнителна обществена и художествена значимост, нецелесъобразни разходи...
Следователно резултатите от всекидневната грижа за на държавата за здравето на системата са поне силно спорни. На този фон прогресивно се увеличават празниците, където политиците са на първа линия за да демонстрират показна загриженост.
Нека не бъда разбиран криво. Не оспорвам достойнствата на номинираните да получат високото отличие, но това не може да компенсира липсата на всекидневна грижа и наблюдение на процесите в изкуствата. Така автоматично се дава предимство на случайностите. Има опасност, както да бъде необосновано преувеличено значението на едни, така и да не бъде отбелязан приноса на други.
Ще дам произволен пример. Едно от безспорните издателски събития за изтеклата година, том първи от съчиненията на Митрополит Симеон, остана извън полезрението на журито. Ако имаше кой да регистрира и поднесе този факт, нямаше ли съставителят и издателите да заемат своето място сред номинираните? Убеден съм - има и други, може би още по-драстични примери.
Много по-неангажиращо и безболезнено е да се организират празници. За сметка на това е ефектно - траят кратко, не изискват грижа към всеки, а само към „първенците” и спестяват неприятните ситуации на всекидневието. Отменя се поне временно състоянието, при което мнозинството труженици в изкуствата у нас се чувстват излишни и търсят брод навън.
Нещо подобно се случва и с многобройните и никнещи днес като гъби след дъжд фестивали. Но това е „друга опера”...
-----------------------------------------------
1 Дряновски, Борислав. Носители на Награда „Варна”.1972 – 2010, ИК „Славена, Варна, 2010
Любомир Кутин
