Катя и Младен Костадинови: Уповаваме се на Бог, щом Той ни е посочил този път, трябва да го следваме
Катя и Младен Костадинови са житейски и творчески тандем от девет години. Изписват икони, стенописват храмове и параклиси, изработват иконостаси. Показвали са свои творби в повече от 15 самостоятелни и общи изложби.
Катя Костадинова е родена на 01.01.1980 г. в гр. Плевен. Завършила е висшето си образование във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, специалност “Църковна живопис” през 2003 г. Наградена е като пълен отличник на випуска.
Младен Костадинов е роден на 10.03.1975 г. в гр. Варна. Завършва висше образование във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, специалност “Църковна живопис” през 2003 г.
Стипендиант на фондация “Райна Кабаиванска” през 2001 и 2002 г.
- Откога датира интересът ви към църковната живопис, към иконите?
Катя: Както сме се убедили, няма случайни неща. Неслучайно сме започнали да се занимаваме с иконопис и продължаваме да го правим. Аз не съм имала такива интереси, просто исках да изучавам рисуване в Търново. В последния момент реших да кандидатствам с иконопис, приеха ме и така започна всичко. Завърших през 2003 година.
- Какво стана, след като завършихте? Има много случаи, в които човек учи нещо, но след това не го практикува.
Катя: Пак ще кажа - няма случайни неща. Събирайки се в личен план по време на следването, започна и съвместната ни творческа работа. Личният ни и творческият ни път започнаха едновременно. Нещата продължават и ние смятаме, че това е пътят.
Младен: При дипломирането си подредихме изложба в Търново, откри я покойния проф. Любен Прашков – едно от светилата във византологията и иконописта в България. Беше едно добро начало за нас. А това, че продължаваме, може би се дължи на факта, че сме двама. Когато човек е сам и изпадне в трудност, е по-сложно да се измъкне от това положение. Когато сме заедно, единият подкрепя другия, дава му сила, морална опора и той продължава.
– Какво имате зад гърба си като творческа работа?
Младен: Имам чувството, че за тези 10 години се случиха страшно много неща и слава на Господ, че ни наставляваше, за да не се откажем от това, което ни беше предначертано.
Около 15 са иконостасите, които сме изпълнили. За нас няма голям или малък храм – работили сме и в малки параклиси и в много големи църкви... А изложбите вече не ги броя. Важното е, че се случват. Щом хората идват, щом търсят иконата, значи те имат нужда от нея…
Катя: .. и от хора като нас...
– Какъв е вашият почерк в рисуването на икони? Коя иконописна школа следвате?
Младен: Ние сме големи привърженици на византийската маниерност от Палеологовия ренесанс, това за нас е най-големият връх в иконописта. Затова и в момента много колеги са го избрали за свой стил, а оттам нататък всеки иконописец си има собствен почерк, собствена индивидуалност.
– С какво бихте характеризирали вашия общ почерк, как се сработихте, рисувайки заедно?
Катя: Честно казано, двама творци на едно място е малко сложно...Няма да крием, че сме стигали и до противоречия, но това е нормално, защото всеки се стреми да защити своите виждания. Но в крайна сметка, годините, в които двамата творим, изградиха общ почерк, може би дори без да искаме ни се уеднаквиха по някакъв начин стиловете и мисля, че добре се получава.
Младен: По принцип иконописецът трябва да е анонимен. В началото, още в първите години на следването, да си призная, дори си позволявах да си подписвам иконите. След това разбрах колко е ненужно, суетно. Сега вече дори не си помислям за подобно нещо. Навремето иконописците са подписвали иконите така: „подписа ръката на еди-кой си”, а не самият зограф, сиреч, под Божието въздействие се е случило.
– Освен, че рисувате, вие и обучавате други хора на иконопис.
Катя: Към Агенция за социално развитие „Вижън” водим курс по иконопис и живопис за хора със специални нужди. От няколко месеца към храма „Св. Атанасий” във Варна ръководим иконописна школа за деца. Събираме се всяка неделя след Литургията. Децата са около петнайсет, на възраст между 6 до 14 години.
- Ваши икони има във варненския храм „Св.Атанасий”, наскоро бяха осветени няколко...
Младен: Църковното настоятелство при храма реши да се изпишат целувателните икони за всички проскинитарии - те са четири в момента, като на всеки проскинитарий ще бъдат изписани по три икони – общо дванайсет. Те вече са готови, а шест от тях са и осветени. В църквата са изображенията на Христос Вседържител, св. Антоний Велики, св. Иван Рилски, Богородица с Младенеца, св. Петка, св. Мария Египетска. Предстои да се осветят иконите на св. Димитър, св. Георги, св. Теодор Тирон, св. Йоан Златоуст, св. Пантелеймон и св. Николай.
– Предполагам, че със всяка следваща икона вие се развивате, вървите напред. Кое е предизвикателството пред вас?
Младен: Толкова е необятна иконописта, един човешки живот не стига да се изпишат всички светци, а камо ли да се мине през всички школи...Когато навлизаш в тази материя, си мислиш че можеш всичко, но след това виждаш, че си толкова мъничък и времето няма да ти стигне. Един човек за да дръзне да се нарече иконописец, трябва да работи ежечасно, да живее с това.
– В какво вътрешно състояние изписвате иконите?
Катя: Това състояние е лично за всеки. Нещата са много отговорни и сериозни, и трябва да постигнеш духовно равновесие, за да можеш да си вършиш работата. Всеки решава дали да пости духовно или физически, има много начини.
Младен: Много е трудно в съвремието да се отделиш от битовизма и проблемите, и да седнеш в душевен мир да рисуваш икона, която ще отиде в някой храм и пред нея ще застават много богомолци. Ние съзнаваме тази отговорност. Затова, ако човек усети, че не е в подходящото състояние, по-добре да спре, дори да го притиска срок. Иконостасът и иконите трябва да създават молитвено настроение, ако това не се случва, значи нещо не е наред.
- В моменти на криза, на слабост, кое ви дава сила да продължавате?
Младен: Упованието в Бог, щом Господ ни е дал тази посока, ние трябва да я следваме.
Интервю на Светлана Вълкова
(пълният текст ще намерите в сп."Амвон" - издание на храм "Св.Атанасий" - Варна)
