Когато артистите отказват да станат на супа – хранителни съставки за добър спектакъл в условията на дълбок зимен сън
Незнайно защо, когато си припомням отделни моменти от новия спектакъл на театралната половинка в Театрално-музикалния продуцентски център – Варна, се сещам за трагическата песен на Петела (Владислав Виолинов) от „Бремен”. Подобно на Петльо, ножът е на фатални сантиметри от живота на неговите спътници Магарето, Кучето и Котката. Та ако излезем от приказката на Братя Грим, които не са фирмен знак на козметичен салон за грим и прически, а майстори на ужаса в приказния свят, трябва да кажем, че артистът в нашата малка, весела държава е принуден или да стане на супа (засега постна) или да броди като хъш - немил-недраг, в борба със своя враг: посредствеността на разни мутанти-разбойничета, настанили се в една къщичка, която, според приказката, е рогът на изобилието. Къщичката е скрита в тъмна гора и за да се вредиш и стоплиш в нея трябва да станеш разбойник или бездомен звяр, и с братя по окаяност да запееш (заревеш) песни юнашки... В кратце така се развива приказката за музикантите, тръгнали към Бремен.
„Бремен”, с режисьор Стоян Радев Ге.К, сценограф и костюмограф Мира Каланова, хореографи Георги Енчев - Goosh и Биляна Георгиева, е забавен, ироничен прочит на смешно-тъжната съдба на артиста, живеещ заради магията на сцената. Мюзикълът „Бремен” показва най-доброто от съвременната родна традиция в жанра, съчетаващ песен, танц и театър. Музиката на Александър Владигеров(„Веселите градски музиканти”), макар и писана преди около 40 години, е свеж полъх от свободни музикални флуиди. Тук джазът и родният неравноделен такт са в симбиоза, по подобие на хореографията, пресичаща две гранични зони: уличния хип-хоп и класическия балет.
Втората хранителна съставка за добър спектакъл, след драматургията (дело на приказните братя и компания: Стоян Радев, Славяна Иванова, Димитър Димитров, Георги Велчовски), е, разбира се, животът на сцената. За лаиците извън театъра следва кратко културологично обяснение: сцената обикновено е в кутиообразно състояние, познато като ЧЕРНА КУТИЯ, защото нещата при артистите стават на тъмно, в смисъл, че на тъмно и в тайнство с магически реализъм и психологъзъм си правят Позорището.
Докато артистите намислят Позорището си, шивачи, осветители, музиканти, дърводелци и други същества (предимно безделници, според аршина на настоящата управленска платформа за култура) ги обслужват, за да стане спектакъл. Когато артистите се налудуват на тъмно в ЧЕРНАТА КУТИЯ, идва ред на премиерата. Ерго, спектакълът е следствие от върховна степен на лудост, достигнала до върховен естетически градус, готов да бъде поет с пиетет от публика, специалисти и други душевни нудисти - сиреч ценители на духовността в тази весела, малка държава.
Третата хранителна съставка за добър спектакъл е ПУБЛИКАТА. Публиката на „Бремен” може да бъде всякаква - пенсионери, юпита, тийн-генерация и цялата нация, увлечена в ритъма на бесния танец, който тропаме повече от 20 години. С една дума, ако не приглушавате любовна болка или лична неудовлетвореност с ракия и мезе, елате на ТЕАТЪР, заедно да се спасим от постната супа на ежедневието!
Тук се сещам за още една хранителна съставка, спомената в представлението, чрез една от песните: в нея съвсем директно е казано какво да се ползва против стрес – ЛОКУМ, ХАЛВА или ИЗКУСТВО... Но, както става ясно, говорим за десерт, за лукс, за излишество (защо ли пак се сещам за прозорливата мисъл на Явор Гърдев: „...културата е излишество...”). В днешната криза си е разточителство да искаме халва, затова по–добре да се върнем към супата, към „трагичната песен за възможността петелът да бъде сварен на супа”.
Независимо от надвисналата като дамоклев меч опасност от „сваряване”, варненските актьори и танцьори вложиха много енергия и дух в „Бремен” – не само заради мечтата на режисьора да постави любимо от детството му произведение. Поне така си мисля аз. Изхождайки от интимния мотив, екипът е успял да го надхвърли. Тръгвайки от желанието да забавлява публиката, той стига много по–далеч: кара я да мисли, докато се смее или припява. Една важна победа насред трудностите!
„Няма да говорим за пари – това говорене унищожава по–важното, по–високото, което имаме – МАГИЯТА, ДУХА НА ИЗКУСТВОТО” – се чу след премиерата. И на мен ми се стори, че точно тогава Магарето, Кучето, Петела и Котката станаха отбор, който може да побеждава. Винаги съм се питала защо не отиват в Бремен, за да станат музиканти. Или може би отиват? Това вече няма значение – те могат да направят всичко, което пожелаят. Защото са СВОБОДНИ, което значи ЩАСТЛИВИ.
Може би, все пак, е прав Горки в „На дъното”(цитиран многократно в „Бремен”): „Едно отчаяно създание има нужда да срещне друго отчаяно създание, за да бъдат щастливи заедно.”
Елица Матеева, Светлана Вълкова
