Композиторът Пенчо Стоянов: Времето си има своите темпа – важното е да изживееш годините си с достойнство
Видният български композитор, теоретик и педагог проф. д.н. Пенчо Стоянов пристигна във Варна, за да присъства на специалния концерт от ММФ „Варненско лято” 2011, посветен на неговата 80-годишнина. На 10 юли от 19.30 ч. във ФКЦ, под диригентството на проф. Милко Коларов, Оркестър „Симфониета” и солистите проф. Йовчо Крушев и проф. Димо Димов ще изпълнят Концерт за две пиана и оркестър (Larghetto, Allegro vivace, Andante) от Пенчо Стоянов.
- Концертът, посветен на Вашата 80-годишнина, е знак на признание за приноса Ви към българската музикална култура, израз и на почит от Вашите ученици, сред които е и проф. Милко Коларов – основател, художествен ръководител и диригент на Оркестър „Симфониета”. С какво чувство очаквате концерта?
За мен винаги е било удоволствие да идвам във Варна, където знам, че ще намеря Милко Коларов - един от пазителите на българската музикална крепост. Приятно е да съм част и от ММФ „Варненско лято”. Високото равнище на фестивала се поддържа oт добрите изпълнители и аз се радвам, че ще чуя моя Концерт за две пиана и оркестър в изпълнение на блестящи пианисти като Йовчо Крушев и Димо Димов, които са еталон за професионално майсторство.
- Как един композитор възприема различните интерпретации на своите творби?
За един композитор винаги е важно да чуе начина, по който се интерпретира неговата творба. Първото изпълнение е от особено значение. Ако тогава се появи някакъв проблем, то композиторът трябва да търси причината у себе си, а не у изпълнителя. За мен това е принципна позиция, която винаги съм съблюдавал. Спомням си например как при първото изпълнение на едно мое Детско концертино, детето се смути и все не можеше да изсвири един пасаж. Анализирах ситуацията, нанесох корекции в нотния текст и проблемът с изпълнението изчезна.
- Става дума за първото Ваше впечатление, а първото впечатление на публиката?
Новото, непознатото обикновено смущава, така че ако публиката приеме произведението от първия път, това е сигурен знак за неговата стойност.
Случва се също някои произведения, които композиторът смята за добри свои постижения, да не получат очаквания отзвук у публиката. В същото време други творби, на които той не обръща особено внимание, се оказват по-жизнеспособни и остават дълго време в концертните програми. Възможно е понякога да има и прибързани присъди от страна на музикалната критика, но във всеки случай композиторът е длъжен да се вслушва в старта на своите творби.
- Трудно ли се постига житейско и творческо дълголетие като Вашето?
80 години не са малко наистина, но времето си има своите темпа - важното е да изживееш годините си с достойнство. „Че кога станахте на 60? Не бързайте, намалете темпото”, обичаше да се шегува Панчо Владигеров.
- Кои от уроците на учителя продължавате да следвате?
Панчо Владигеров ни завеща чувство за отговорност пред историята. Да не допускаш компромиси, да изпипваш детайлите, докато се убедиш, че композицията е безупречна. От него сме наследили и уважението, и зачитането на другите, независимо от техните вкусове. Той усещаше и поощряваше индивидуалността у своите ученици. Радваше се на новите български произведения и ги приемаше като свои лични успехи. Тогава съществуваше традиция композиторите, дори да са вече утвърдени, да подаряват новите си произведения с автограф на своя преподавател. И Панчо Владигеров никога не пропускаше след време да ни се обади, да направи своя анализ, да даде съвет. Лична дисциплина, точност, богата ерудиция – Панчо Владигеров беше един изключителен човек и аз през целия си живот съм се старал да следвам, а също и да предавам от своя страна на моите ученици, завещаните от него житейски и професионални принципи.
Виолета Тончева
