Красимир Кастелов и „Другото кино”: ”За киното трябва да се пише със сърце, душа и ясна мисъл!”
В рамките на 19-то издание на МФФ „Любовта е лудост” нашите културни стопаджии отделиха време и за гости - така в безделническия ни дневник днес ще отразим няколко истории, сред които особено внимание отделяме на една специална среща: със сайта „Другото кино” и с неговия създадел и автор Красимир Кастелов. Той побъбри с нас за любовта към киното, участва в две анкети и ни предложи приятелство - както се казваше в един щур български филм („Опасен чар”). Рубриката „Втори дубъл” се сроди с „Другото кино”, а последното може да ни бъде за пример - в сайта „Другото кино” се съдържат много интересни и професионално списвани рубрики, посветени на любимото ни общо изкушение КИНОТО!
В предпоследния фестивален ден критици и журналисти видяха какво означава думата ЗВЕЗДА в онзи естетико-етически смисъл на думата, защото талантливата иранска актриса Хенгаме Газиани (член на журито на „Любовта е лудост” 2011) посрещна мненията и въпросите на гледалите „Пауни без пера” с неотразимата си аура, скромност и озарение.
В този филм, на чиято прожекция присъстваха и безделниците-стопаджии, по специален начин се дискутират закърнелите, поне в родните ни географски ширини, ценностти като чест, достойнство, дълг. Героинята на Хенгаме Газиани отстоява своите принципи: тя остава вярна на себе си, въпреки че нейният статус се конфронтира с обществените порядки. „Пауни без пера” е изчистена от патетика мелодрама, в която присъстват по деликатен начин нюанси от кримката и екшъна.
Актрисата от Иран г-жа Газиани разказа, че режисьорът на филма е дебютант и че работи и твори в родното си село, където за 64 дни лентата е заснета с изключително нисък бюджет, а в киносалоните в Иран не се прожектира американско кино. То се разпространява единствено на дискове.
Отзивите за филма бяха ласкави, напълно основателно киноведите проф. д-р Вера Найденов, Георги Стоянов не скриха симпатиите си към тази извънконкурсна лента. Към тях се присъедини и днешният герой от дневника ни, а именно - г-н Красимир Кастелов, който пише за кино в любомия на по-възрастното поколение читатели вестник „Ти ви сага” На страниците на медията той запознава публиката със света и живота на звездите, а за нашия дневник издаде, че в утрешният брой разказва за Робърт де Ниро. След седмица във вестника очаквайте и една искрена и чиста среща с актрисата от Иран Хенгаме Газиани, а културните стопаджии са първите, които видяха снимките на актрисата - дело на г-н Кастелов: смятаме, че са станали добре.
- Как започна Вашата любов с киното? Спомняте ли си като дете кои бяха първите филми, заради чието очарование сте избрал журналистическото перо?
Ех, връщате ме във 60-те години на миналия век, роден съм през 1956 г. Майка ми ме водеше на кино. Тогава киното ни предлагаше приключенски филми като репертоар и те ме впечатляваха.
- Моят първи филм бе „Хирурзи”, а Вашият?
- Странно, много страховит избор, при мен първите филми бяха „Опасни муцуни” с Лино Вентура и „Парижките потайности” с Жан Маре. Жан Маре и Жерар Филип от „Фанфан лалето” ми бяха любимите актьори. Стойностното развлекателно кино от онова време все още притежава сила и очарование и поне според мен, надскача съвременните развлекателни ленти. Дори индийските филми с Радж Капур си струваха, сещам се за комедиите с Луи дьо Фюнес. Тогава по телевизията не се показваха късометражни ленти на Чаплин, на Бъстър Кийтън, онези филмови образци, за които по-късно четяхме. Аз ги открих едва като станах студент, благодарение на филмотечното кино. Тогава разбрах, че има много по-големи комици от Луи дьо Финес. Започнах да се интересувам от режисьорите и постепенно откривах различни актьори, търсех филми с техни участия.
Тогава нямаше последователност в представянето на тези филми, тогава репертоарът бе хаотичен, но благодарение на студийните кина, които имаха много добра мрежа на кино-разпространие, се представяха т.нар. проблемни, сложни филми. Харесвам подобни филми и не разбирам онези зрители, които казват, че не искали да се натоварват с трудни филми, за това не ходят на кино. Какво значи тежък филм? Това означава, че зрителят не иска да се натоварва с мислене, с отговорността да мисли и интерпретира...
Започнах да гледам кино, воден от любопитство и в търсене на отговорите за живота, за мен то е именно такъв дразнител, провокация. Трудните филми ми дадоха поглед към световното кино, тогава се запознах с творчеството на Вернер Херцог, който продължава да прави интересни филми, тогава открих Копола и още като студент ми публикуваха във вестник текст за „Кръстникът 2”. Така открих и Никита Михалков с най-доброто му постижение поне за мен - „Незавършена пиеса за механично пиано”, тогава открих „Сталкер” на Тарковски.
Голямото кино е философско и се нуждае от анализ. Сещам се, че преди години в родния Добрич представих Иван Иванов, за когото ми предстои да пиша в „Ти ви сага” по повод неговия юбилей. Ето ви актьор от истинска величина! Непосредствен, скромен, без характерната мегаломания, която имат съвременните „звезди”- родни актьори. Преди малко направих разговор с иранската актриса Хенгаме Газиани и също наблюдавах тази космическа разлика... Виждам уважението и, интереса и към личността. За нея може би съм един обикновен журналист, сигурно дори и губя времето, но тя оценява труда ми и личността ми и се държи на висота. Ето и Иван Иванов е различен човек, съдбата му е различна, сега той е извън цялата тази суета и суматоха. Прави му чест, но от друга страна е жалко, че няма нови роли в киното!
- Как създадохте Вашия сайт „Другото кино”? Да пишеш за кино е особена лудост...в днешно време.
В „Другото кино” пиша за алтернативното кино, затова то е другото. Лошото е, че в съвременната родна култура са му отделили едно тъмно ъгълче. Смята се, че публиката не се интересува от него, затова и няма екрани, където да го гледаме. Тези филми се гледат на фестивали като „София филм фест”, като „Любовта е лудост”, а другата опция е да си ги търсите чрез интернет. Пиратство или не, по този начин си удовлетворявате културните потребности. В „Другото кино” разказвам на хората кой филм заслужава внимание, пиша за филми, които са ме впечатлили. Понеже съм сам, не мога да го попълвам редовно, иска ми се да направя пространство за много заглавия, където като видите съответната буква, да прочетете синопсис, анонс и пр. Информацията идва от други сайтове, у нас липсват професионално направени сайтове за кино, така че сам си издривам събитията и данните, както и филмите. Светът е пълен с такива сайтове, за разлика от родната картинка. Никога не се предоверявам на информацията, на чужда оценка за даден филм, винаги поднясам важното за него, след като го изгледам. Мечтая за истински форум, където да обсъждаме другото кино.
- Какво е необходимо, за да се пише добре за кино?
Филмът трябва да мине през сърцето ти! По време на студенските ми години имаше „Филмови новини”, след като завърших се завърнах в родния ми град и пишех за какво ли не: спорт, бях селскостопански журналист, отговарях за писмата на читатели, но през цялото време живеех с киното. Първата ми рецензия бе за „По Мисури” с Марлон Брандо и Джак Никълсън. Публикуваха ме, а аз бях направил анализ за насилието в различните му форми. Всъщност, филмът е актуален и днес, защото и у нас насилието, което се свързва със завладяването на икономически територии, се разви с невероятни темпове за последните 20 години. Сега всичко се узакони и тези насилници станаха милионери.
Филмът трябва да те докосне. Тогава писането е истинско! Случва се! Най-трудното е да го напишеш ясно, да оправиш бъркотията от чувства в главата си. Читателят трябва да разбере чувствата ти. Като студент – журналист един преподавател ни даваше за пример руски репортер, който казвал, че добре пише този, който мисли добре.
- Кои са Вашите филмови фаворити на този фестивал, кои заслужават отличие? И ако не Ви затрудняваме особено, каква е Вашата класация на филмови заглавия за пероида 2010-2011, които трябва да гледаме?
Разочарован съм от нивото на фестивала, заради качеството на прожекциите, много ни ограбваха като публика. В София са разрешени техническите проблеми, прожекциите са със субтитри, няма дублажи. Очаквам, че „ За Ели” ще получи награда, хареса ми вашият фаворит от Индия „ Две пари за слънцето, четири - за дъжда”. Съумява страхотно добре да използва щампите на масовото индийско кино, целият му ироничен патос е насочен срещу Боливуд, а в същото време е арт филм, в който има дълбоки отношения. Лентата на Мурад Ибрахимбеков е много интересен филосфски кино поглед, а от извънконкурсната програма ми допадна „Пауни без пера”. Чудя се на иранците, как съумяват да правят такива дълбоки филми.
Що се отнася до световните ленти, препоръчвам филма „Майка” на южно- корееца Джун Хо Бон. Такава актриса като Ким Ким непременно трябва да дойде в България на „София филм фест”, даже го споделих с г-жа Газиани, че искам да направя портрет и за Ким Ким. Прпоръчвам Ви филма на Джесика Хауснер „Лурд” със Силви Тестю, където се осмислят пътищата на вярата и църковният обичай, превърнал чудесата в индустрия. „Антихрист” на Ларс фон Триер – гениална лента! А на вас, културните стопаджии, Ви пожелавам да продължавате смело напред!
Търсете новините на Другото кино на: http://drugotokino.bg/
Елица Матеева
