МЕЖДУ СВЕТА НА КУКЛИТЕ И ХОРАТА С ТАКЕШИ КИТАНО
Второто предложение на рубриката „КИНОЮБИЛЕЙ”, осъществена с любезното съдействие на отдел „ИЗКУСТВО”(Регионална библиотека „Пенчо Славейков”-Варна) и Formalno.com, ще отбележи 65- годишнината на японския актьор и режисьор Такеши Китано. В кинолекторията на 24 ноември от 10.00 ч, посветена на един от най-енигматичните съвременни японски творци, ще се проследи творческия път на Китано и ще анализира един от най-интересните му режисьорски филмови проекти «Кукли».
Такеши Китано е роден на 18 януари 1947 г. в Токио. Той учи инженерство в престижния Университет Мейджи. Не след дълго прекъсва следването си и започва работа като оператор на асансьор в луксозен нощен клуб. Клубната програма включвала (освен стриптийз) комедийни скечове и именно от там започва и кариерата на Такеши Китано (от скечовете, не от стриптийза). Първите уроци идват от комика Сензабуро Фуками, който научава Такеши на доста неща за бизнеса. Един от редовните комици на клуба се разболява и познайте кой взел, че го заместил?
През 1970 Такеши Китано основава заедно с приятеля си Кийоши Канеко комедийното дуо Two Beat. Именно от там идва Beat Takeshi – прякорът с който Китано става известен през 1976, когато дуото се появява по телевизионните екрани в Япония. Шоуто се радва на небивал успех и Китано се превръща в един от най-популярните японски комици на 80-те години. Шегите в manzai шоуто „The Two Beats“ (manzai е японският еквивалент на stand-up comedy монолозите) се харесвали заради острия тон и хапливия език, но след оплаквания от възмутени зрители цензурата свалила Такеши от екрана.. У нас Такеши Китано е известен най-вече със „Затоичи“ (най-големият му финансов успех до момента). През 2004 университетът Мейджи го награждава с почетна бакалавърска степен по инжинерство, 4 години след като е прекъснал обучението си.
Кукли 2002(Dolls ) е определен от критиката като един от най-добрите филми на Такеши Китано. И вероятно има защо. На зрителя му е нужно известно време да се ориентира в историята. Всъщност – в историите. Филмът започва с представление на Бунраку, традиционният японски куклен театър. На сцената се развива трагична любовна история. Камерата приближава белите лица на нещастните кукли и неусетно от първата любовна история, която определя цикличността на филма, ни пренася в още две. "Кукли" предизвиква истински културен шок. Обединението в една творба на последните постижения в областта на монтажа, цветовите решения, звука и пр. с поетичния киноезик, достоен за класици от ранга на Тарковски, Одзу, Бергман, смайва с новаторство, въздействащо изключително силно върху емоциите на зрителите.
„Кукли” е трагична приказка за невъзможността да избягаш от съдбата си. Съдбата е повече от сянка за човека. В трите паралелни истории персонажите жертват физическите си сетива, за да омилостивят съдбата и да бъдат с любимото същество. Загубата на памет, зрение, минало и настояще са приношение в името на любовта. А тя съществува, макар и скрита за външния свят. Китано е сътворил изключително пътешествие, в което съвременният свят живее в мир с традициите и ритуалите. Само чрез пресичането на традиция и настояще, човекът продължава да вярва в смисъла на битието. Финалът на „Кукли” се дописва от зрителя, неговият жизнен опит или моментно светоусещане.”
С тези кратки разсъждения авторът на рубриката и модератор на събитието Елица Матеева мотивира избора си да представи творчеството на Китано чрез филма му „Кукли”.
