МТФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО” 2011: „КАРНАВАЛ.COM” – совите не са това, което са
Каталунският драматург Жорди Галсеран влезе в българския театър през широко отворени врати, благодарение на младата преводачка Нева Мичева. Светът на Галсеран нахлу и потопи публиката в предизвикателството да бъде част от крайни, напрегнати ситуации, в които персонажите имат право само на един екзистенциален опит в търсене на истината. Може би защото авторът е и актьор, той притежава тънък усет към внезапните преломи на душевността на съвременния човек, притисната между света на насилието, любовта, виртуалната реалност, технологиите... какъвто е и пейзажът в последната работа на младата режисьорка Василена Радева „КАРНАВАЛ.COM” - Младежки театър”Николай Бинев”.
Донякъде вторият й спектакъл, поставен на Камерна сцена на Младежкия театър е вид продължение на успешното й представление „Нордост”, което заслужено завоюва родните театрални награди от „Икар” до „Аскеер”. Във втория й театрален опит насилието е вид проява на егото, възприемано като самоличност, изискваща внимание с цената на всичко - с цената на детския живот, защото по сюжет малкият Пол е отвлечен и се превръща в жертва на манипулация. Манипулираните са всички, които пък обслужват битието на виртуалното пространство. Само по себе си то живее само и при условие, че го ползваме. Или както казват специалистите-инжинери: получаваш вирус в системата само, ако ползваш същата система, т.е. ако си в контакт с изкуствения интелект, сайтове, социални мрежи и пр. Вирусът на виртуалното насилие попада в съзнанието ни, ако проявим любопитство към виртуалното и напуснем действителността.
Карнавалът в заглавието на спектакъла може да се тълкува като метафора за съществуването ни - вече нищо от света ни не е такова, каквото изглежда: любимият ти човек може да те нарани, престъпленията се случват в интернет с геометрична прогресия, а полицията е като че ли безсилна и не може да защити данъкоплатеца. Вече нищо в този луд свят не е така просто... И ако за полицаите в едно районно управление разследването все пак приключва с хепи енд, то остава въпросът коя е следващата жертва? В карнавала-игра от социални профили всеки има повече от едно лице и всяко се размазва в представата за точните правила на игра. Апостериори те липсват.
Актьорите Койна Русева, Ангелина Славова, Вихър Стойчев, Елена Бърдарска, Деян Ангелов деликатно и постепенно изграждат атмосферата на драматургията и органично достигат до кулминационната точка на напрежение: един (квази)взрив - а всъщност, нима животът ни не е съвкупност от квази взривове?
Минути преди началото на спектакъла с Ангелина Славова в ролята на компютърния супервайзер Ана, разсъждаваме за виртуалното и реалното в бита ни:
- Успя ли Ангелина Славова да се справи със спецификата на компютърния сленг, при условие, че компютрите все още не са Ви страст, а и вероятно нямате амбицията да хакерствате, например? Наясно ли сте що е то хостинг, домейн, виртуални сървъри и пр.?
Ще чуете всички тези термини в спектакъла. Аз и досега нищо не разбирам от компютри. Но благодарение на едни млади учени, с които всяка година работим по програма на Британския съвет, ми станаха ясни понятията, дори тези компютърджии ми показаха какво е оптично влакно. Когато актьорът не разбира точно какво казва, той не може да си запомни текста. И аз изпитах подобни трудности, макар че обикновено след трети прочит вече почти запомням текстовете си. Направих си консултации и сега всички си мислят, че съм компютърен спец.
- Според Вас коя реалност е обитавана от повече агресия и насилие - виртуалната или тази на действителното общуване?
Анонимността, която предлага интернет е много удобна, за да изразиш и разяриш всичко, което подтискаш в себе си. Възможността да напишеш такива неща и те да останат ненаказуеми, сякаш поощряват тъмното в теб. Тъмното в нас пък е породено от реалната ситуация, в която сме. Човек може да избере как да се справи с тъмното в себе си без да наранява хората около себе си. Хората като не могат в реалния свят да си наместят вътрешните неуютности и противоречия, заради лична неудовлетвореност, прибягват и се скриват в интернет зад чуждо име или снимка и се започва едно освобождаване на негативна енрегия. Но пък това създава илюзорно усещане, че си се разтоварил, понеже е ненаказуемо. Тази скрита, невидима мрежа по осезаем начин в реалността чрез натрупаното насилие успява да свърже нишките между хората, но не да ги направи по-близки, а по-омотани в паяжината.
- С какво Ви обогати тази втора среща с режисьорката Василена Радева?
В този спектакъл съм с малко участие и възможността да общуваме с Василена бе по-малка. Проучванията ми за проекта „Нордост” бяха доста по-обширни, а тук имаше задачи, свързани със същността на професията ми и пишех свои домашни работи, свързани с биографията на персонажа ми като например - какви са хората, които професионално се занимават с виртуални сървъри и то точно в полицията, та написах цели 11 страници и успях да си развия своя теза и обяснение за героинята ми. За мен интернет е възможност да научавам разни неща, макар че истинското научаване идва от книгите.
Елица Матеева
