МТФ „Варненско лято” 2011: „Относно омара” - „ФАР,ОМАР, ДОБЪР ПАЗАР” или защо хората не са като животните
Единствено на театралния фестивал във Варна публиката видя спектакъла на режисьора Иван Пантелеев „Относно омара” от Дейвид Фостър Уолъс (Театър Фолксбюне Ам Роза-Люксембург –Плац, Берлин) с участието на Самуел Финци и Сър Хенри. За най-новото поколение театрали вероятно спектаклите на Иван Пантелеев с участието на Мариус Куркински, Амарант Данс, Касиел Ноа Ашер, Петър Андонов, Виктор Бисеров и т.н.. върху Гьоте, Ървин Уелш, Чехов и пр. ще си останат тера инкогнита, но в същината си те бяха рожба на един тих романтик, който в момента не работи в България, а в Германия никога не флиртува с тенденции и концепции за театър. Иван Пантелеев се интересува единствено от силата на текста, от нейната оптимална актуализация на човешкото в един безумен свят, намиращ се пред прага на своя взрив.
„Относно омара” е монологична по своята същност постановка. В нея Аз говори, а публиката слуша, доколкото има способност и нагласи да присъства на един моно протест срещу насилието в общество, лишено от поезия и натъпкано в прозата на деня.
Спектакълът може да се възприема като две отделни пространства: 1. на непосилната лекота на битието, с която Аз описва света на кулинарната индустрия с омари и начина на приготвянето им като вид ястие.2. философско-екстатично. Пространство на енергетичното словесно облъчване – публиката получава поток от емоционалните импулси на говорещия Аз.
И в двата случая играта на Самуел Финци представлява сериозно постижение. И ако спектакълът има някакъв проблем, то той се дължи на манифестното му позициониране в пространството и интеграцията му със зрителския контакт(независимо, че голяма част от публиката се забавляваше). Днес просто не е време за манифести, днес не е време за изблици, словесните изблици не „хващат” уморения гражданин на света (или поне родения в България), пък и било изстреляни от всички възможни ъгли на сцена „Филиал”, дори и виртуозният в импровизацията актьор Самуел Финци трудно би блокирал инерцията на живеенето ни.
Хората убиват животни, хората убиват хора, целият свят е шумен пазар за мъртви души и тела. Този светски шум заглушава словото!
Часове преди спектакъла разговаряме с режисьора му Иван Пантелеев
- С какво театралната среда в Германия е по-различна от българската?
Така се случи, че заживях там извън контекста на богати или бедни държави и географски понятия. Получи се като естествено движение. Избрах тази локация, защото там имам възможността да работя това, което искам, с хора, с които искам да бъдем в екип. Тази театрална система е по-богата от българската, но не мога да я характерезирам като по-добра или по-лоша от българската.
- Можете ли да опишете някакви тенденции на предпочитания от страна на публиката в Германия?
Зрителите са толкова различни, че не можем да ги категоризираме по предпочитания, но мащабът на публиката в Германия е много по-широк от тукашния. Например, публиката на „Фолксбюне” е една, на „Талия театър” в Хамбург е друга, но не по-лоша от тази на „Фолксбюне”.
- Кои са вашите теми?
Това, което ме интересува, с него се занимавам и на сцената. Опитвам се да живея максимално почтено и именно това, което ме занимава вътрешно, се опитвам да го вложа и в работата си.
- Имате наблюдения върху други европейски фестивали, как преценявате театралния фестивал във Варна?
Трудно ми е да отговоря, защото утре си тръгваме, а едва вчера пристигнахме и затова нямам моралното право да го коментирам, но аз го познавам от времето, когато работех в България, той не е нито по-добър, нито по-лош от други български фестивали и отразява случващото се в страната. Отличителното в него е, че е избрал един хубав град като Варна. Театърът е локално явление, затова дори във всеки град е различен. Култура се прави от живи градове, млади по дух и движение. Обичам Варна и я намирам сякаш непроменена от това, което беше за мен преди 10 години.
Светлана Вълкова, Елица Матеева
