МТФ „Варненско лято”2010: по-интензивната реалност…
Варненският театарален фестивал навлезе в годините на своето пълнолетие. За 18 издания той премина през труден и сложен период, но продължаваше да се случва, понякога „въпреки” кризата, въпреки политиката, въпреки желанието или нежеланието ни да гледаме театър.
Селекцията
Както всяка година и този път фестивалът остана верен на традицията селекционната програма в него да е резултат от наблюденията на изтъкнат роден театрален критик - член на САБ, който е автор на мотото на съответното издание. Това лято Анна Топалджикова избра мотото „Театърът - по-интензивната реалност” и предложи заглавия, които, според нея, демонстрират сетивно и емоционално въздействие в общуването си с публиката. Най-стойностните спектакли като визия, експеримент, творчески провокации попаднаха и в програмата „Шоукейс”, която има за цел да представи продукти, които да спечелят вниманието на международни фестивали и чрез тях да се осъществи културен обмен между български творци и техни чуждестранни колеги (театри, режисьори, актьори).
Модулите
В модула „Българска селекция” фаворитите бяха „ Козата или коя е Силвия?”- НТ „Иван Вазов”, реж. Явор Гърдев; „Приятнострашно”- Театър 199 „Валентин Стойчев”, реж. Галин Стоев; „ Вишнева градина”- НТ „Иван Вазов”, реж. Крикор Азарян. Вниманието на публиката, препълнените зали, озарението след последния театрален жест показаха реалния интезитет на стойностните постановки.
Част от фестивалните предложения кокетираха с личността на един или друг роден режисьор или театрална сцена и публиката някак си остана встрани от енергията им. Защото зрителят по - скоро търси неочакваното в познати произведения, отколкото прекрояване на стари доспехи. Като „стари доспехи” могат да се характерезират заглавията „ Дама Пика”- Малък градски театър „Зад канала”, реж. Бина Харалампиева; „ Нирвана”- ДКТ „К.Величков”- Пазарджик, реж. Иван Добчев; „ Да отвориш рана”- ТБА, реж. Иван Добчев. „Стари доспехи”, въпреки пристрастието ми към актьорската отдаденост на трупата на ДТ „Стоян Бъчваров”- Варна, се оказа и новият авторски спектакъл на режисьора Лилия Абаджиева -„Фауст”. За съжаление, в така предложеното зрелище, липсва прецизно изведена нишка от произведението на Гьоте и независимо от претенцията за модерна визия, спектакълът би объркал представите на бъдещата млада публика за стремежите на Фауст и неговите душевни конфликти.
„Шоукейс” за трите години от съществуването си показва, че набира добра инерция и в последната си програма предложи на чуждестранните селекционери сериозни театрални постижения с българско участие: „ Гълъбът” – НТ „Иван Вазов”, реж. Десислава Шпатова, ни въведе в нетрадиционния и оригинален прочит на монологична литература, дело на Патрик Зюскинд, която за първи път придобива свой актуален сценичен аналог. „ NORDOST”- Младежки Театър „Николай Бинев” развълнува зрителите с документалността си и силната игра на талантливото трио: Ангелина Славова, Койна Русева, Искра Донова. Този спектакъл най-силно се доближи до проблематиката с усет към реалното ни битие, в което тероризмът като поведенческа реакция усилено навлиза и за жалост, се превръща в част от жизнения ни пейзаж. В „Шоукейс” участва и заглавието от Брюксел „ Some Faves” с автор, режисьор и изпълнител Иво Димчев. Иво Димчев е представител на онази актьорско - хореографска и танцьорска родна генерация, която все по-сериозно представя българските постижения на т.нар. танцов театър извън страната. Неговата уникалност извира от възможността да коментира важни теми с лекота, усмивка и неочакваност. Спектакълът му бе като ненатрапчива, но искрена разходка в объркания и хаотичен свят на травматизирания представител на цивилизацията ни.
Заглавията от международната програма „Хей, момиче”- спектакъл на Ромео Кастелучи; „Да докоснеш пода с глава”- Копенхаген, Дания; „Лучия се пързаля по леда”- Румъния; „ Хотел МАТУСАЛ”- Обединено кралство; „BoNET”- Загреб, Хърватска, съпоставени по между си, може би се различават по обема на емоционалното си въздействие, но в цялост те ни илюстрираха различни форми на игра и съзнание за театралност.
Творците
Ето и каква е творческата и битийна реалност на проблемите, които вълнуват нашите артисти в случването на техните спектакли:
Галин Стоев, режисьор: „ Когато получих наградата „Аскеер”, ми се искаше да не натрапвам мнението си как точно се прави театрална реформа у нас, но пък за сметка на това мога да вися на главата на онези, от които зависи театралната реформа и да им направя на драго сърце живота малко по-сложен от необходимото. В България има хора -театрални практици, които знаят какво трябва да се направи. Театрите би трябвало да се предоставят на режисьори, а в България има трима-четирима режисьора, които могат да ги ръководят, така, както те сметнат за добре - ето една идея за създаването на адекватен театрален език.”
Явор Гърдев, режисьор: „ Добрата пиеса носи интеграла за политическото и не го разделя от идейните си посоки. Битийните въпроси са и политически. Те не доказват някаква теза, а задават въпроси, за които хората не са изградили плътно мнение. В „ Козата и коя е Силвия” авторът Едуард Олби не дефинира кое е нормално, а поставя въпроса докъде можем да се съгласим кое е нормалното, а когато се съгласим, Олби пита: „ не травмираме ли някого?”. Изборите ни, спроред Олби, са ограничаващи, при определен избор винаги нараняваме някого. Всяко решение, което правим, ограничава другия или го поставя в неизгодна позиция и въпреки това, изборът трябва да бъде направен. Това е и основният травмиращ принцип на политическото начало, на политиката - съществуват групи, които са низвергнати за сметка на други, но няма как да се постигне баланс. Самата идея за пълно изравняване в щастието е утопична, дори когато всички я желаем. Ето защо регулиращите решения за обществото са и ограничаващи.”
Ангелина Славова, актриса, носител на Аскеер 2010 за главна женска роля („ NORDOST”): „ NORDOST” без агресивни художествени средства залага на движението на човешките чувства в капана на една екстремна ситуация. Нашето представление не е агресивна демонстрация. То е човешко споделяне и вик за помощ на душата към света - към спасяването на човешкото. Не всеки притежава куража да погледне в себе си. Аз съм за човешкото право на свобода, което се проявява чрез отговорността да се спазват правилата, всичко се съдържа в Десетте Божи заповеди...”
В очакване на следващото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято”, театърът се опитва да свали маската на познатото и да ни изненада. Ще успее ли? „ В това е въпросът”...
Една статия от: Елица Матеева
На снимката: "Вишнева градина", спектакъл на Народен театър "Иван Вазов"
