МУРАД ИМБРАХИМБЕКОВ, режисьор на „И нямаше по-добър брат”
Ако искаш да изкачиш КРЕМЪЛ и да станеш звезда, не се страхувай от високото, преследвай мечтите си и се въоръжи с опасни приятели!
Да се докоснеш до носител на множество кино и литературни награди, сред които и „Сребърен лъв” за късометражния филм „Нефт” от престижния фестивал във Венеция, си е чудо, особено ако ти се случва във Варна. За фестивалните стопаджии и безделници това е втора среща с режисьор от подобна класа, след като преди години се запознахме с режисьора и драматург Иван Вирипаев, гостувал на театралния фест във Варна, който взе венециански„Златен лъв” за кино-дебюта си „Еуфория”.
Верни на пунктоалността, ще отбележим, че Мурад Ибрахимбеков е идвал в края на 90-те на „Любовта е лудост” с друга своя лента, но любопитното за тази е, че в нея като съпродуцент и разпространител за България, участва „Мирамар филм” (продуцентите на „Дзифт” и „ Love.net”).
На третия фестивален ден от „Любовта е лудост” варненската публика и родната кинокритика се наслади на чудесната провокация „И нямаше по-добър брат”. Магията на Баку, библейският мотив за Каин и Авел, развит в друга магическа посока, грехопадението, любовта и омразата са част от проблемите, върху които разсъждава филма на Мурад Ибрахимбеков. „ И нямаше по-добър брат” коментира по категоричен начин (финалния епизод с наказанието на пчелите!!!) колко малко е необходимо за човешкото съзнание да прекрачи прага на поносимостта към себеподобните си, за да се поддаде на ненавистта към ближните.
Интересна структура на сценария, който е по роман на бащата на режисьора (Максуд Ибрахимбеков) и прокативни авторски решения са достатъчен атестат непременно да видите филма, който ще бъде разпространен в родните киносалони. Лентата, заедно с българската „Кецове”, тази година спечели публиката и на фестивала в Карлови Вари, което, поне за пишещите безделническия кинодневник на „Любовта е лудост”, си е сериозен повод да стопираме Мурад Ибрахимбеков с няколко въпроса върху неговата работа.
- Филмът Ви е с бюджет, който е малко над два милиона долара, как събрахте необходимите средства, за да го заснемете?
Първо кандидатствах към руското Министерство на културата за субсидия, след това потърсих средства от Министерството на културата в Азербайджан, после към проекта се включиха мои приятели - партньори не с пари, а с техническа помощ, свързана с обработката на звука на филма, които са аудиосупервайзърите на лентата и отговарят в тази посока за разпространението й. Проектът ми за тази лента датира отпреди 2008-ма, през 2009 година се запознах с българските ми колеги от „Мирамар”, които решиха да се включат в продукцията и в постпродукционната дейност по филма.
- Чела съм, че сте правил кастинг за епизодични роли и в България, че сте търсил деца – участници за лентата тук, но после сте се отказал от тази идея, защо?
Имате страхотни малчугани-натурчици, но възникна безумен проблем с властите, необходими са международни паспорти, разрешения за снимки навън и това обремени проекта, наложи ми се да се откажа от първоначалното ми намерение да работя с български деца. „Мирамар” ни помогнаха да построим снимачни павилиони, възхитен съм от природните ви дадености - притежавате невероятни пейзажи!
- Вие сте носител на венециански приз, какво е чувството да сграбчиш „Сребърен лъв”?
Истината е, че във Венеция бях само на прожекцията на филма и после си тръгнах. Така че призът го взе моят продуцент. Наградите са нещо приятно и вълнуващо!
- Вие сте автор на рекламни клипове, как върви този бизнес?
При мен вече не много добре, ето „Мирамар” са отличници в тази област. Нещо напоследък не ми върви с рекламите.
- Кой е онзи дразнител-провокация, който обърква човека и от добър го превръща в неприятно зрелище? Във филма Ви Джалил преминава на другия бряг, въпреки че се опитва да живее в хармония със себе си и света, на финала изпитва наслада от ненавистта си към своя брат.
Това е проблемът на съвременния свят. Трудно е да се бориш с бесовете си. Затова трябва да се постараеш. Да възпиташ духа си.
- На какъв стадий са взаимоотношенията Ви с пчелите-актьори? Вие самият пчелар ли сте?
Нищо не разбирам от пчели. Покрай филма установих колко са интересни, започнах да чета енциклопедии, книги за пчеларството. Пчелите разбират много неща. Те имат своя философия, може да ви звучи невероятно, но пчелите владеят много сили и познават човека отвътре.
- Вие сте режисьор на новелата „Обект 1” от „Москва обичам те!” заедно с другите режисьорски новели, в които за Москва се разказва през пейзажите на река Нева и тесните улички, през истории за любовт. Вашата новела разказва за Кремъл, голямата петолъчка и хора, които я почистват. В тази новела имаше много хумор и ироничен поглед върху символите на социализма. Как гледате на тях днес?
Първо написах едно разказче, но то въобще не бе по повод филма, след това като ме поканиха, реших да си го направя на кино. После си казах, че с този епизод съм измислил рецептата как човек може да попадне в Кремъл, тя се състои от следните съставки: не се бой от височините, имай мечта и непременно се снабди с опасни приятели.
- Кой е Вашият любим руски съвременен режисьор? Коя лента напоследък Ви е направила впечатление?
Гледайте лентата на Алексей Балабанов „Кочигар”!
- Гледала съм „Брат” (1 и 2), „Груз 2000”.
Трябва да видите този, изключителен е!
- За втори път сте във Варна, минали са доста години от първата Ви среща с морския град. Какви са Вашите наблюдени върху фестивала и града днес?
Градът се е променил, фестивалът също е придобил друг вид и мащаб, струва ми се, че промените са за добро.
Елица Матеева
