Малки графични форми във Варна
30.01.2014 г. – 27.02.2014 г., галерия „Папийон”
За седми пореден път галерия Le Papillon във Варна е домакин на изложба графика малък формат и екслибрис. В настоящето издание - творби на водещи български и руски автори, с отличителен стил, добре познати по света, отличавани с много награди от форуми на графиката. Ще видим прекрасни високопрофесионално изпълнени графики в техниките: офорт, литография, суха игла, мецотинто, акватинта, гравюра върху дърво, гравюра върху стомана.
Ето художниците, чийто произведения представя галерията: Елена Вутова, Жени Кателиева, Ива Цанкова, Петър Великов, Роберт Баръмов, Христо Керин, Христо Найденов, Юлиян Йорданов, Владимир Зуев, Владислав Квартални, Давид Бекер, Константин Калинович, Константин Антюхин, Лембит Льомус, Наталия Чернишова, Николай Батаков, Олег Денисенко, Петър Августович, Роман Романишин, Сергей Тюканов, Юрий Яковленко.
Хубавата сбирка от стойностни графики, включени в експозицията, със сигурност ще предизвика и задоволи любопитството на най-ревностните и взискателни почитатели на това изкуство във Варна, където графиката има дългогодишни традиции. Освен с богато разнообразие от произведения, представеното притежава онова особено обаяние, присъщо единствено на графичната миниатюра. Съчетала в себе си изтънченост и артистичност, тази специфична форма на графиката въплъщава послания и достойнства, които я превръщат в желано и постижимо изкушение за всички ценители, подвластни на красивото. Всяка една графика или рисунка ни подтиква към дълбоки размишления, поради дълбокия изказ на фините линии, загатнатите сюжети и символни послания.
Всяка графика е уникално произведение на изкуството, независимо, че се създава като подписан и номериран тираж. Техническият термин за това е „единична графика”. Оригиналната графика обикновено се създава в ограничен брой отпечатъци.
Убедени в силата на творчеството да събира приятели и да приобщава нови, за непосветените до момента отново предлагаме кратко встъпление в това оригинално и автентично изкуство:
Суха игла
Сухата игла е класическа графична, дълбокопечатна техника. В миналото се е изпълнявала върху метал (мед, цинк, месинг, алуминии), а в днешно време се използват освен традиционните и различни плексигласи и астролони за основа. Особеното при сухата игла е, че изисква от тези, който я използват, виртуозни умения на рисувачи и развивайки произведението по невероятен начин пластично, с внимание към детайла, прецизно.
При този процес художникът рисува директно върху плочата с много остра стоманена игла с голям натиск, който оставя след себе си ръбчета (наречени барби). Изображението върху хартията се създава от мастилото върху ръбчетата. Тъй като формираните ръбчета се износват бързо при натиска на пресата и изтриват при почистване на плочата, могат да се получат ограничено количество отпечатъци.
При всяка от тези графични техники образът се обръща в процеса на печатане, така че художникът трябва да мисли и рисува огледално.
Офорт
Вместо директно да издълбава плочата, художникът я покрива с восък устойчив на киселина или специален грунд, след което рисува върху нея с остро приспособление наречено гравьорска или офортна игла, рулет (въртящо се зъбчато колелце), или мулет (въртящ се грапав валяк), като по този начин отстранява грунда и експонира металната основа на плочата. След това я потапя в киселинна баня (азотна киселина или железен хлорид), така че киселината разяжда плочата там, където защитният грунд е бил отстранен. Когато различни части от плочата се оставят за различно време в киселината, дълбочината и качеството на получените линии може да се контролира според творческите виждания на автора . Готовата плоча се печата по същия начин.
Рембранд е първият, който популяризира този метод, като е считан за баща на графиката.
Оригинална литография
Литографията е изнамерена от Алоис Зенфелдер през 1798 г. И незабавно става изключително популярна, като художествен метод.
При тази техника художникът рисува върху специално подготвена плоска повърхност, камък (варовик) или метална плоча от алуминий или цинк. Художникът си служи със специален намазнен молив или мастило, наречени туше, за да създаде изображение сякаш го прави върху лист хартия или платно. В действителност начинът по който се подготвя повърхността прави камъка или плочата да приличат на тежка хартия – камъкът се изстъргва до кадифена структура чрез използването на абразивни прахове. В случая на литография върху камък това наистина е много тежък заместител на хартията – тежестта на камъка понякога надхвърля 300 кг. В днешно време добива популярност и употреба метод наричан “трансфер на Милар”. Металните плочи за литография са много по-леки и преносими, но не създават този художествен образ и качество, както при камъка. Рисунката се пренася чрез мазни материали върху подготвения специлно за тази цел камък. За да се стабилизира рисунката и частите, които не се печатат, повърхността на камъка се натрива с талк и покрива с ецваща течност. След като се измие и подсуши върху него се нанася гума арабика – влажната гума се отблъсква от мазната рисунка и полепва само върху неизрисуваните части. Когато камъкът изсъхне се третира с терпентин и така рисунката става видима само като мазна основа. Тази основа трябва да се подсили чрез натриване с асфалтова тинктура. Печетарското мастило се нанася с валяк върху навлажнения камък. Мазната основа отблъсква водата и поема мастилото, което от своя страна не може да покрие влажните части на камъка. По време на печат, камъкът трябва да се поддържа влажен- един сложен и труден процес, защото ако не е достатъчна влажността или водата е по-киселинна от необходимото, цялото изображение може да бъде погубено безвъзвратно. Както и при повече от другите техники тук също е необходим отделен камък за всеки нов цвят, който се печата върху предишния чрез ново преминаване през пресата.
Смесени техники
В днешно време при създаването на една оригинална графика. се налага тенденцията на съчетаване на няколко печатни техники едновременно. Графики, които съчетават в себе си две или повече техники, се наричат комбинирани графики (смесена техника). Някои примери: суха игла, офорт и щихелна гравюра; суха игла и акватинта; офорт и акватинта; офорт, акватинта и суха игла; акватинта и сериграфия; цветна литография, преге и офорт; акватинта с отпечатък от линолеум и т.н. Художниците по традиция изпитват границите и възможностите на своите предпочитани техники, и винаги са готови да експериментират.
