Марчело Мастрояни: „Спомням си, да, аз си спомням”- животът като невероятно пътешествие
Новата книга на издателство „Колибри”, библиотека „Амаркорд” ни предлага среща с един галантен, деликатен, детински чист и изключително сетивен артист - Марчело Мастрояни. Не е нужно да си гледал всички филми на Мастрояни, за да разбереш написаното. Книгата е съставена от отделни фрагменти - спомени за детството, режисьорите, пътуванията, киното и театъра, както и за малките неща от живота като цигарите, кафето, маслините със сирене.
Книгата е съставена от записи на Марчело Мастрояни по време на снимките на филма „Пътуване в началото на света”-1996 г. Всеки фрагмент е малък монолог, който дава пълната свобода да бъде повод за моноспектакъл за необятностите на човешката фантазия, за доброто в човека, за възприемащия живота като пътуване към различни светове. Марчело Мастояни е чудесен разказвач, той е като фокусник, който вместо бели зайчета изважда от черния си висок цилиндър спомени, живи, светли спомени, в които Фелини, София Лорен, Еторе Скола, Роберто Бенини, Едуарто де Филипо, Никита Михалков, Тео Ангелуполос..., героите, филмите, местата оживяват и политат леко, плавно като малки перца, като цветни балони се разтварят отвъд суетата и дреболиите на деня.
Критиците го наричат Мистър Latin Lover, макар че Мастрояни иронизира тази формулировка: „външният ми вид винаги ме е смущавал: тънки ръце, слаби крака... и този къс нос! Устните - добре, месести, но на мен винаги са ми харесвали тънки устни като на Жан Габен и орлови носове.”
„Спомням си, да, аз си спомням” е като рецептурник по актьорско майсторство, между редовете от спомени Мастрояни ни прави съпричастни към магията на професията със съветите си за работа с образа, с абстрактното и с богатството на импровизацията. Може би заради необятността на таланта му трудно бихме определили в кой жанр играта на Мастрояни е по-добра: в комедията или в трагедията? Но всъщност, подобни класификации са без значение, когато гледаме Мастрояни.
„Спомням си, да, аз си спомням” е завещание за живот, за устрем и вяра в мечтите. „Спомням си, да, аз си спомням” е и ведра изповед, в която Мастрояни ни показва своите малки, човешки слабости - спомени. Простичка, свенлива изповед, а под прожектора й приятелски ни поздравяват героите на Чехов, Пруст, Кафка, Шекспир...
Спомените, онова, което оставя своята стъпка в снега на съзнанието са отпечатъците на смисъла да се живее.
Елица Матеева
