Международен театрален фестивал „Варненско лято“ 2015 - акценти от предстоящото издание
Обичайно през първите 11 дни на юни Варна се изпълва с усещането за театрален празник. Без да флиртувам с организаторите на фестивала, с домакините, със селекционера на новото издание професор Ромео Попилиев смятам, че този форум е доказал своята мисия за фестивалния живот на Варна. В същината си театралният фестивал е един от малкото фестивали в града, който поне за няколко дни носи духа на европейската, а защо не и на световната съвременна театрална културна традиция. Това е един от малкото фестивали, с които градът ни донякъде може да се съвместява с идеята си, че някога е възможно да бъде европейска столица на културата. За съжаление в близък план Варна се размина с европейската си номинация за културна столица и няма смисъл да преповтаряме в анализи причините за невъзможността да се похвалим с тази нереализирана номинация. През 2015 г. театралният фестивал няма да има уличен блясък и шествия, но пък усещането, че публиката ще види интересни театрални заглавия, съчетаващи драматургията на известни автори с най-новата българска драматургия, вече се улавя като емоционален аромат из въздуха на града.
Тази година проф. Ромео Попилиев е подбрал в основната програма спектакли, които кореспондираха в различни категории с наградите „Икар“ 2015 г. Процесът е съвсем естествено продължение на работата му като член на комисията, определяща номинациите за националната награда „Икар“. Дали съвременният роден театър е достигнал до своята фаза на „очакване“, на „дебнене“ да му се случи нещо ново, както посочва театроведът в едно интервю, можем да гадаем в качеството си на зрители. По-важното е, че някои режисьори като че ли именно с упоритата си работа, извън междуличностно дебнене и колизии най-после доказаха и пред комисии и награди смисъла но своето творческо кредо: във Варна ще видим спектаклите на режисьорите Петринел Гочев и Марий Росен, които стояха някак встрани от светския шум на награди, номинации, но последната година бе важна за оценяването на труда, който влагат заедно с екипите си. В основната програма на тетралния фестивал тази година ще видим техните спектакли: „Жана д`Арк“- режисьор Петринел Гочев с екипа на трупата на театъра в Габрово и „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ под режисурата на Марий Росен. Премиерата в Габрово е на 9 май, така че Петринел Гочев и актьорите със сигурност в момента може би се намират в екстатично очакване и „дебнене“.
Трупата на Народен Театър „Иван Вазов“ участва в театралния форум със спектакъла на Теди Москов „Каквато ти ме искаш“, а дали трактовката на режисьора върху Луиджи Пирандело е попаднала в клиширани форми, както някои критически езици зловещо изкоментираха, ми се струва, че е извън географските ширини на анализите ни, защото Теди Москов има свои почитатели, а екипът от талантливи актьори е залог за интереса на местните фенове.
Театър 199 предлага наистина ново, провокативно заглавие -„Фантомна болка“ от Елена Алексиева. „Пътеводител на културния стопаджия“ има специална рубрика, в която отдели заслужено внимание на сборн ика с пиеси от Елена Алексиева. Екипът: режисьор – Възкресия Вихърова, актори - Стоян Алексиев, Йорданка Стефанова, Петя Силянова, Михаил Милчев и Николай Марков, и нетипичното за съвременното драматургично родно писане / характеристика пък на творбите на Елена Алексиева/ трябва да бъде отбелязано задължително с посещаемост от страна на публиката. Писането на Елена Алексиева създава особен емоционален свят, а режисьорката Възкресия Вихърова се е доказала чрез своите иновативни интерпретации, че не е случаен човек в театъра ни. В театралните предложения ще се насладим и на утвърдената режисьори: Иван Добчев, Петър Кауков, Диана Добрева, а техните спектакли вероятно ще предизвикат различни мнения, анализи, одобрения или пък дебати.
Програмата „Шоукейс“ също ще зарадва почитателите на Иво Димчев, който идва на фестивала с последния си експеримент „Опервил“, участвал на престижния форум Performatik на Kaaitheater в Брюксел. След миналогодишния скандал от неубедително „журналистическо перо“, което създаде много шум за нищо с участието на Иво Димчев във варненския форум „Vertigo“ се надявам, че този път варненските медии ще бъдат образовани по отношение на името Иво Димчев, а в неговия проект участват още Пламен Гиргинова и Николай Войнов.
Студио за документален театър Vox Populi , творческите съмишленици Здрава Каменова-Гергана Димитрова, съвременни родни танцьори Вили Прагер, Ива Свещарова, поетът Стафан Иванов в сътрудничество с Маргарита Младенова и много други важни имена за съвременния театрален пейзаж може да се открият в програмата на сайта на международния театрален фестивал: http://www.theatrefest-varna.org/.
Театралните предложения на гостуващи чуждестранни трупи предлагат пъстър и интересен афиш. Бих откроила онези заглавия, в които танцът, движението и други паралелни физически форми общуват пълноценно на сцената.
Не пропускайте „Орхидеи“ на режисьора Пипо Делбоно. Гостите от Италия ще разкажат с движение и фантазия нещо лично, идващо от дълбините на Делбоно, който през 70-те е работил интензивно с колоритната Пина Бауш - една от емблемите на танцовия театър и може би най-оригиналната хореографка, прочута с педантичния си работохолизъм и харизматичен почерк. Заслужава си да се види и предложението от Португалия „Дистанция“, в основата на което стои хореографът Луис Марафа. Роденият в Германия хореограф е основател на Марафа денс компания, работи в Брюксел, създател е на множество провокативни пърформаси, през 2014 „Дистанция“ е номинирана за хореография в Португалия. В момента Луис Марафа подготвя нов спектакъл с португалски и белгийски танцьори.
А какви ще са акцентите и важните моменти от предстоящето издание според организаторите...ще разберем на 8 май, от 11.00 ч. в зала „Варна“ на Община Варна. Надявам се, че в градивна атмосфера и предварително разграничени отношения за съвместно сътрудничество медии-фестивал, срещата ще развие началото на новото издание в позитивна светлина!
Елица Матеева
