Мултимедиен проект “Аз съм∕искам да бъда”( епизод II)
17 септември, петък, 19 часа
ул. „Хаджи Стамат” 1 – Гаража (до Стоматологията)
Варна
През 2009 година, точно на 9 септември, Сдружение за култура „Морско синьо” – Варна, реши да покаже лицето си пред варненската общественост с една скромна, но приятно интригуваща и алтернативна откъм пространство експозиция, станала популярна като „ПРОЕКТ ГАРАЖА”
В изложба, разположена в автомобилен гараж, представихме чрез звук, видео и фотография петима млади артисти, които творят в различни сфери: художничката Стефка Георгиева, писателката Елена Владова, музикантът – композитор Николай Йорданов, театралният режисьор и сценарист Елица Матеева, хореографът Георги Енчев – Гоош, чиято територия е съвременния уличен танц.
СЕГА Е ВРЕМЕ ЗА ЕПИЗОД II.
На 17 септември, петък, точно в 19 часа ГАРАЖЪТ ще отвори врати за новата ни експозиция с петима нови артисти:
Ясен Казанджиев – арт мениджър, чието оръдие на труда е телефонът; обича да пътува, за да зарежда идейните си батерии;
Александър Николов – кинорежисьор, чиято страст са късометражните филми (с тенденция към увеличаване на метража), уважава логопедите – благодарение на тях се занимава с кино;
Свилен Георгиев – художник и преподавател в НУИ „Д.Христов” – Варна, силно запален по глиптиката, не пие, не пуши, не слуша чалга;
Васил Тоновски – поет, журналист, опитва да рисува, опитва да снима, обича да философства и да превежда немска поезия от 16 век, скоро ще излезе първата му поетична книга;
A-Moral – пънк – хардкор група, пеят само на български, заглавията им варират от „Шутове за всички Шутове” до „Кмет – Кретен”, „Орехов прът”, „Ограбиха ни”...
Автори на проекта са трима от членовете на сдружение “Морско синьо” – фотографът Радостина Вълчанова, журналистът от Радио Варна – Светлана Вълкова и музикалният редактор в Радио Варна – Димитър Димитров.
Идеята на „Аз съм/искам да бъда” е чрез съвременни форми на изкуство да покаже съвременно изкуство, респективно - неговите носители. Синтезът между модерни художествени средства и алтернативна градска среда е имиджоопределящ за проектите на сдружението.
КАКВО СЕ СЛУЧИ С УЧАСТНИЦИТЕ В ЕПИЗОД I НА ПРОЕКТА ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА?
Николай Йорданов – музикант и композитор, преподавател в НУИ „Добри Христов” – Варна
През 12-те месеца от миналия септември до сега, програмата на Николай беше доста натоварена и ползотворна. Както обикновено, той не се ограничи с един музикален жанр и формация, а продължи творческите си търсения в разнообразни музикални пространства. В началото на периода Николай Йорданов участва заедно с формация „Опас” във фестивал за уърлд музика. През юни и юли 2010-та гостува на Фестивала за съвременна музика в НДК – София, както и на Международния музикален фестивал „Варненско лято” с Анжела Тошева и Михаил Големинов. Отново през юли следват две изява в чужбина. На музикалния фестивал Врнячка Баня - Сърбия бяха изпълнени три авторски пиеси на Николай, той свири заедно с китариста Урош Дойчинович (професор по китара в белградската Музикална академия). В програмата на музикалното събитие варненският инструменталист изпълни пиеси за флейта от Урош Дойчинович, издадени по-рано на CD.
С група „Протуберанси” Николай Йорданов участва и в Летния фестивал за уърлд музика във Вама Веке – Румъния със своя авторска музика.
Създаденото от него младежко трио с етно насоченост - „Синтез”, имаше добри изяви във Варна, то беше представено и по програма „Хоризонт” на БНР.
Картината на концертните прояви на артиста се допълва и от участията му с латино бандата „Chocolate” , както и с групата за келтска музика „Гълфстрийм”.
Съвместно със свои ученици, музикантът участва в уъркшоп по панфлейта, курсът беше ръководен от австрийския професор Волфганг Дойч. Като преподавател в НУИ „Д.Христов”, Николай Йорданов се гордее с постиженията на своите възпитаници: една от неговите ученички беше приета в Музикалния университет в Арканзас, САШ, а друга стана преподавател в Консерваторията в Нант, Франция.
Георги Енчев Гоош - хореограф, танцьор, педагог, пътешественик, създател на светове, в които движението е език, достъпен за всеки
Изманилата година на един от първите участници в мултимедийния гаражен проект на „Морско синьо” имаше две силни медийни изяви в две от най-популярните национални TV пространства. През есента на 2009-та Гоош бе хореограф на най-непокорния журналист Милен Цветков във VIP DANCE. Вярно, че поведението на Милен не позволи на неговата партньорка Мира Добрева да покаже танцувални умения и тази съзтезателна двойка напусна подиума, но пък между Гоош, Мира и Биг Ша(Мишо Шамара - заместника на Милен Цветков) се създаде много добро музикално парче, в което Гоош се изявява и като певец. През 2010 година възпитаниците на THE CENTER заедно с Гоош отново показаха, че хип-хоп танцът е невероятно пространство. Тези извънземни танцьори взривиха Би Ти Ви в „България търси талант”. Въпреки, че журито не им даде приза, днес хореографите сигурно настъпват в театъра. Гоош работи усилено върху премиерния мюзикъл на ТМПЦ-Варна „Бременските музиканти”. В мюзикъла с актьорите на драматическата трупа участват и денсърите от THE CENTER. И докато се очаква театралната премиера, Гоош продължава да експерементира - този път мечтата му е да направи свой спектакъл, в който театърът и движението да споделят магията на танца. Дано плодовете на този експеримент да се окажат вълшебни в края на октомври. През ноември Гоош ще се отправи на далечно пътуване - Американската мечта ще му донесе нови срещи с магията на танца, нови срещи с хореографи. Надяваме се, че престоят ще бъде не само образователен, но и наситен с нови приключения и идеи за бъдещи спектакли.
Елица Матеева – сценарист, режисьор и театровед
Написа две пиеси „Фейсбук” и „ЧНГ”. Първата бе номинирана от 33 конкурсни текста за финалния авторски прочит на „Друмеви празници 2010” в Шумен. През 2011-та пиесата ще излезе в сборника с пиеси, който се издава от Нова българска драма. „Фейсбук” бе записана в Радиотеатъра на програма „Христо Ботев” на БНР и излъчена на 8 август(очаква се повторение, поради големия интерес). Освен като режисьор, Елица участва и като изпълнител в радиоавантюрата „Фейсбук”. Доброволческите акции и инициативи, в които Елица Матеева се включва, намериха поле за изява и през 2010 г. След приключването на инициативата й „Смехо–арт терапия” към МБАЛ „Света Марина”, където работи с деца, страдащи от онкозаболявания, Елица отново намери начин за щури игри с най-малките. Бе Чудо-вижте-то в „Детската грамофония” – проект на „Морско синьо” и клуб „Щурче”. Постъпи като доброволец в модула „Ваканция в библиотеката” (детски и средношколски отдел на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” - Варна) и днес тя е основен организатор и ръководител на всяка среща с децата. Заедно с родители и деца, Елица превърна в чуден кът новата „Стая на приказките” в библиотеката. 2010-та бе успешна и за работата й като критик: тя бе поканена от новинарския сайт „Варна.Утре” и има възможност да пише за култура, а в сайта „Пътеводител на културния стопаджия” дори се сдоби с авторска рубрика за арт-кино „Втори дубъл”. Елица Матеева работи усилено върху бъдещия танцов проект на Георги Енчев - Гоош. Подготвя се и за мечтания и първи моноспектакъл по текстове на Евгений Гришковец - но това ще се случи с настъпването на 2011 година.
Стефка Георгиева - художник
Вярна на себе си, за нея не е фикс идея да показва творбите си пред широка публика. През изминалата година тя осъществи само две, но много запомнящи се изяви в престижни фестивали. В края на април бе селектирана за пролетното издание на Уикенда за съвременно изкуство „con.tempo”. И дворът на Студиото за графичен дизайн „Сталкер” се превърна в морски бряг: сред пясък и миди, нарочно донесени от плажа на Варна, гордо се настаниха двама водолази с маски и шнорхели, и...с общо тяло. Трудно е да се опишат техниката и материалите, които използва Стефка Георгиева за изработването на фигурите, но едно е сигурно – тя може да сътвори чудеса от всякакви подръчни материали и голяма порция въображение.
Второто и емблематично участие през 2010 г. беше в рамките на Седмото биенале на визуалните изкуства „Август в изкуството” – Варна, 2010. Експозицията от обекти бе наречена „Вавилонската блудница”. Стефка Георгиева предложи на публиката една огромна торта от гипс. На върха на т.нар. „Вавилонска торта” е кацнал змей (или дракон), възседнала го е жена. Именно тя е вавилонската блудница, която си играе със съдбата на всички 385 цветни фигурки, инфантилно разположени върху отделните етажи на тортата. Според кураторския анализ, фигурките символизират политиците от света и у нас.
„В своето „Откровение” Йоан Богослов вмъква идеята за блудницата, стояща върху големия град, който царува над всички царе – споделя авторката. За мен има връзка между този апокалипсис и времето днес, но в крайна сметка през всяка историческа епоха съществува апокалипсис - съществуват царе, които си мислят, че са над всичко, а всъщност са смешници. Те винаги са ръководени от една блудница, независимо дали говорим за реална или за символ”.
Стефка отдавна е открила тайната на успеха в икномическата криза - от доста години съумява да живее с 50 евро на месец! А как го е постигнала – „всичко става с любов и приятели”!
