Няма случайно заглавие в програмата на София Филм Фест – Варна
Четвъртото издание на София Филм Фест – Варна ще бъде открито на 11 октомври от 18.00 часа в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център (ФКЦ) от основателя и директор на София Филм Фест – Стефан Китанов. За фестивалната атмосфера ще допринесе и танцов спектакъл на The Center по музика от репертоара на Нанси Синатра.
Първата прожекция е на интригуващия черно-бял разказ на Пабло Бергер „Снежанка”. Мрачната приказка на Братя Грим е пренесена в романтиката на 20-те години в Испания. Режисьорът използва изцяло експресивния потенциал на нямото кино, за да опише златната ера на коридата с помощта на кръвожадно, напомнящо за света на Гоя, насилие.
Веднага след това, от 20.15 ч, ще се завърти екранизацията на прочутия роман на Джек Керуак „По пътя”, дело на бразилския режисьор Валтер Салес.
Програмата на фестивала до 15 октомври включва една дузина пълнометражни и четири късометражни филма, които ще се прожектират при вход свободен на 14 октомври (понеделник) от 16.00 ч.
Припомняме, че вторият ден на фестивала ще бъде посветен на специалните гости, когато от 20.30 часа публиката във Варна ще има възможност да се срещне с режисьора Мирослав Момчилович и продуцентът Деян Радойевич. Те, заедно със Стефан Китанов, ще представят най-новият филм на Момчилович – „Смърт на човек от Балканите”, който участва в Балканския конкурс на София Филм Фест през март.
Заедно с документалния „Витоша” на Любомир Младенов „Смърт на човек от Балканите” е сред най-значимите в афиша, според Стефан Китанов: „Филмът на Мирослав Момчилович е смешно-саркастичен портрет на балканския манталитет от един от най-талантливите сценаристи на съвременното сръбско кино (познаваме го от „Когато порасна, ще стана кенгуру“), който вече трети път застава зад камерата”, казва кинаджията.
„Програмата е много интересна и включва едни от най-важните филми, представени в София през март, но и произведени в света през последната година, пояснява Кита и добавя, че няма случайно заглавие и зрителят спокойно може всяка вечер да си вземе билет без риск, че ще бъде разочарован. „Уважавам високите изисквания на варненската публика и се надявам с качествената програма да си доставим взаимно удоволствие,” казва още Стефан Китанов, който тази година изглежда се е отдал изцяло на пътешествията.
Успял да присъства на всяко едно откриване: Бургас, Пловдив, Севлиево, Горна Оряховица, Велико Търново, Ивайловград, Сливен, Габрово, Лозенец, Кюстендил, Перник, Русе, Казанлък, Поморие, Варна... „Това са само случилите се фестивали. Вероятно ще добавим още две-три места до края на годината,” пояснява Китанов.
Тази година впрочем, той отбелязва и своеобразен юбилей – 20 г. от първия кино фестивал, организиран от него, ако не броим предишни акции, пълнили Дома на киното със зажаднели за нещо различно столичани. „През тези 20 години показахме на публиката над 4000 филма, обобщава кино продуцентът. Над 2000 световни режисьори, млади открития и професионалисти във всички области на филмовата индустрия посетиха България.
Сред тях са големи имена като Вим Вендерс, Алън Паркър, Фолкер Шльондорф, Никита Михалков, Паоло Тавиани, Емир Кустурица, Отар Йоселиани, Аньес Варда, Коста Гаврас и много други, които получиха Наградата на София за цялостен принос. Фестивалът, от друга страна, има своя дял в откриването за света на едни от най-талантливите режисьори на новото европейско кино, като Кристиан Мунджиу, Корнел Мундруцо, Стефан Арсениевич, Алексей Герман мл., Алексей Попогребски, Ана Меликян, Кристи Пую, Мирослав Момчилович, Ясмила Збанич, Раду Жуде...
За зрителите ние се превърнахме в марка на качество и стил, насочихме вниманието към световни явления като Уон Кар Вай, Ким Ки-Дук, Такеши Китано, Джим Джармуш, Ларс фон Триер и датската Догма, румънската нова вълна...”
Как да не отбележим и производството на около 12 филма, с които Кита е свързан. Един от тях – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ – бе дори сред 9-те номинации за “Оскар”. На въпрос как вижда развитието на кинематографията в по-близкото или далечно бъдеще, Стефан Китанов отговаря, че оптимистичната новина идва по-скоро от света на новите технологии, чието развитие предоставя възможност на много повече хора да опитат да правят кино и съответно светът да открива повече таланти.
От друга страна обаче перспективите не са много оптимистични според него: „Възприемането на кино все повече се случва в молове и мултиплекси, където киното е част от консумацията. Все повече ще се развива самостоятелният избор и зрителят чрез гледането на филми в интернет ще има своя индивидуален киносалон, което ще намали потребността от бутикови кина с по един-два екрана, които предлагат разнообразна филмова програма и най-вече ще намали потребността от споделяне с другите на възприемането на кино. Това не е нещо ново, а се случва вече от 10 години”, отбелязва продуцентът на „Рапсодия в бяло” и „Гуча”, но допълва, че всяко време си има своите пикове и падове.: „Аз лично се опитвам да гледам на нещата откъм светлата им страна, доколкото може. И понякога си свиркам с уста…”
Васил Тоновски
