ОТВОРЕНО ПИСМО от актьори, музиканти и интелектуалци от Варна
ОТНОСНО: Създалата се конфликтна ситуация във Варна с влизането в сила на Постановление № 152 на Министерския съвет за преобразуване на Драматичен театър „Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество - Варна в „Театрално-музикален продуцентски център" и последвалите действия на Министерство на културата.
Уважаеми Дами и Господа,
С постановление № 152 на Министерския съвет Драматичен театър „Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество - Варна бяха преобразувани в Театрално-музикален продуцентски център. Постановлението беше последвано от значителни съкращения на числеността на съставите, а бройките до които трябва да сведем щата бяха спуснати от Министерство на културата. Всичко това беше осъществено без консултации и диалог, както с културните институти, така и с Община Варна. Механичното събиране на театър, опера и филхармония в общ културен институт не доведе до подобряване на качеството на нашата работа. То е в ущърб на всяка една институция поотделно, защото се отнема тяхната творческа автономност. Дейността е зависима от преценката на ръководител, чиято компетентност не е в състояние да обхване спецификата на театралното, музикалното и танцовото изкуство. Действително подобни модели съществуват в Централна Европа, но те са законово защитени и финансово обезпечени от държавата и общините и като цяло са резултат на други традиции. Общата политика на Съюза е запазване на националните идентичност, култура и писменост на отделните страни-членки. Би било срамно да се обръщаме към Европейската комисия по културата да защитава българската култура, тъй като собственото ни министерство я води към гибел.
Създалата се конфликтна ситуация, предизвикана от механичното сливане на два културни института с различна специфика, породи многобройни проблеми от най-различен характер, което доведе до блокиране на основната ни, творческа дейност.
Силно обезпокоени от необмислените управленски действия на Министерството на културата, бяхме принудени да защитим човешкото си, професионално и творческо достойнство. При специалното си посещение във Варна Министърът на културата г-н Вежди Рашидов и зам. Министърът - г-н Митко Тодоров не намериха време за диалог с протестиращите музиканти и актьори, а се ограничиха с разговори в Община Варна. След тях г-н Рашидов определи ескалиралото напрежение в новосъздадения културен институт като „междуличностен, а не като творчески конфликт". Подобни изявления реално подменят проблема и са израз на бягство от отговорност на Министерството на културата. В действителност, става въпрос за различия от творчески характер, които, според нас, са реална заплаха за съществуването на двете културни институции. В подобни условия те не могат да планират, организират, управляват и контролират самостоятелно творческия процес, да привличат собствена публика, да кандидатстват по европейски програми адресирани към отделни творчески колективи и много други конкретни проблеми, които никой от Министерството не пожела да дискутира с нас. Ако проблемът беше само междуличностен, то с решението на министър Рашидов за обявяване на конкурс за нов директор, напрежението би трябвало да изчезне. Факт е, обаче, че протестите продължават. При това, протестират не съкратени, а останали в системата артисти и музиканти. Може ли едно отговорно министерство да подминава тези протести с безразличие и незаинтересованост? Тази реакция ни принуди да представим на уважаемото Ви внимание няколко основни извода:
- Действията на Министерството на културата, определени като „реформа", са прибързани и недостатъчно професионално подплатени. Реформирането на една система е невъзможно без стратегия. В конкретните условия не е изпълнена разпоредбата на Закона за закрила и развитие на културата. Чл. 2а на основополагащия нормативен акт за културата гласи: „Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитието на културата за срок 10 години."
- Отсъствието на стратегия лишава страната ни от пълноценно използване на структурните фондове на ЕС, които да бъдат инвестирани адекватно в реформиране на културата и реално подпомагане ма художественотворческите процеси.
- Новият Устройствен правилник ще възпроизвежда и задълбочава създалите се противоречия между различните звена в Театрално-музикалния продуцентски център.
- Продължава да съществува системата за единно бюджетно разплащане (СЕБРА), която на практика демотивира института да увеличава собствените си приходи и да осигурява алтернативно финансиране на своята дейност.
Краткият преглед на фактите води до извода, че предприетите от Министерството на културата действия няма да постигнат желания ефект. Предлагат се решения „на парче", чиято единствена цел е „балансиран бюджет". Ето защо, водени от своята загриженост за бъдещето на българската култура и изкуства, настояваме:
- Да се отмени незабавно Постановление № 152 като противоречащо на Закона за закрила и развитие на културата.
- Министерството на културата незабавно да се ангажира с конкретен срок за изготвяне на Национална стратегия за развитие на българската култура.
- До изготвянето на Националната стратегия за развитие на българската култура, да се преустановят законодателните инициативи в тази сфера.
- След широк и интензивен дебат, в най-кратки срокове, да се приемат краткосрочни антикризисни мерки, които да оптимизират издръжката на културните институти.
- Незабавно да бъде изготвено споразумение между Министерството на културата и Община Варна, което да регламентира споделянето на финансовите отговорности при издръжката на двата културни института.
- Министерство на културата и Община Варна да изготвят дългосрочна програма, чиято цел да бъде решаването на проблема със зали за работа на Варненска опера.
- В случай, че Министърът на културата г-н Вежди Рашидов не се ангажира с изпълнение на посочените искания, настояваме за неговата оставка, както и за оставката на неговия екип.
Уверяваме Ви, че се отнасяме с разбиране към трудните условия, в които е принудено да работи правителството. Но заедно с това считаме, че точно в такива моменти сме длъжни да проявяваме още по-голяма нетърпимост спрямо действия, които обективно разрушават една система, изграждана през годините с далновидност и професионализъм. Като отговорни граждани се ръководим преди всичко от разбирането, че е крайно необходима добре обмислена и резултатна реформа, която да интегрира по адекватен начин художествената култура в съвременната среда. В противен случай обричаме поколения да плащат за разрушителните последици от безотговорните действия, продиктувани от икономическата и политическа конюнктура.
