Откриват 85 ММФ „Варненско лято” със симфония на Милко Коларов
85 Международен музикален фестивал „Варненско лято” 2011 се открива на 18 юни от 20.00 ч. във Фестивален и конгресен център Варна, по традиция от Варненската филхармония, с Българска рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров. Създадената в 1922 г. творба е била изпълнена за първи път от братя Владигерови пред варненска публика на първите Български народни летни музикални тържества, които се провеждат от 23 юли до 1 август 1926 г. и по-късно прерастват в ММФ „Варненско лято”. В програмата за първия концерт на 85-то фестивално издание организаторите от Община Варна са заложили на едно ново произведение, създадено специално за фестивала от варненския композитор, диригент и музикален педагог, професор Милко Коларов. Това е Първа симфония за голям симфоничен оркестър, чиято световна премиера ще прозвучи при откриването на фестивала под диригентската палка на Росен Миланов.
Освен двете български творби от учителя и ученика Владигеров – Коларов, ще бъде изпълнен и Концерт за пиано №1 от Чайковски със солист великолепния пианист Людмил Ангелов, диригент Росен Миланов
Първа симфония за голям симфоничен оркестър
oт Милко Коларов
Първата симфония на Милко Коларов е написана по повод 85-годишнината на ММФ „Варненско лято” и носи посвещението: „На най-близките ми хора, с които се подкрепяхме през годините...”
На титулната страница на партитурата композиторът е използвал цитат от новелата на Йордан Радичков „Страх”: „Понякога ни едно събитие не ни е докоснало и въпреки това човек усеща как вътре в него набъбва и се сцежда влага и от време на време вяло ще се отрони и още по-вяло ще тупне набъбналата капка. Туй е меланхоличният капчук на човека; въпреки всички усилия неговата могъща душа не успява да превърне тази таеща влага в светла роса, затуй вътре в нас ще продължи да отеква като в празен параклис меланхоличният капчук...”
В рецензия за симфонията големият наш теоретик, композитор и педагог проф.д.н. Пенчо Стоянов пише: „От поколението на Милко Коларов, което излезе на историческата сцена през 70-те години на миналия век, той безспорно е най-ярката творческа личност, продължаваща да работи с нестихваща интензивност. Ученик на Панчо Владигеров, Милко Коларов следва своя собствен път и създава произведения, в които разкрива нови и интересни страни в съвременния музикален език, в които дълбоко е запазена връзката с големите национални и световни традиции. В такъв аспект, симфонията отразява неговите виждания, вълнения и мисли, творческата и гражданска позиция на съвременен композитор, който не признава компромисите и следва интуицията си. В трите части на произведението – Andante sostenuto, Intermedia и Allegro barbaro – последователно и логично се развива идея, която най-точно отговаря на симфоничното мислене, на сериозното и дълбоко усещане за процесуалност, драматургия и форма... Високият професионализъм, богатата оркестрова техника и майсторски изградената партитура са намерили реален израз в едно произведение, заслужаващо адмирации и най-висока оценка.”
Проф. Милко Коларов на 65 години
Милко Коларов (1946) е завършил с отличие Музикалната академия
в София – композиция при проф. Панчо Владигеров и оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев. Специализира в Париж. След дипломирането си през 1973 г. развива активна творческа, изпълнителска и педагогическа дейност, за което е отличен с авторитетни наши и международни награди. Професор е по инструментознание, симфонична оркестрация и дирижиране. Твори във всички музикални жанрове.
Произведения на Милко Коларов са изпълнявани, записвани и издавани в много страни по света – Русия, Италия, Великобритания, Германия, Австрия, Япония, Франция, Швейцария, САЩ и др. Бил е член на жури на редица наши и международни конкурси. Председател на фондация „Добри Христов”.
През есента на 1875 Първият клавирен концерт на Пьотр Илич Чайковски е представен премиерно на публиката в Санкт-Петербург и Москва. Първоначално Концертът е бил посветен на Николай Рубинщайн – изтъкнат пианист, основател на Московската консерватория и неписан законодател на музикалния живот в Русия. Рубинщайн открито признава, че не харесва произведението, в отговор на което композиторът заличава името му от титулната страница и го заменя с това на Ханс фон Бюлов. Бюлов става първи изпълнител на Концерта в Съединените щати (в Бостън на 25 октомври 1875) и активен негов популяризатор. Успехът сред публиката и критиката е толкова голям, че и самият Чайковски остава изненадан.
На фона на изключителната популярност на творбата вече повече от век, забавен изглежда начинът, по който някога е бил квалифициран като „непретенциозен клавирен концерт”. Изключение прави Х. фон Бюлов, оценявал идеите на Концерта с думите “оригинални”, „благородни”, “мощни”, “интересни”, “в изобилие” и пр.
Концертът е виртуозен, ефектен, подчертано патетичен, изразява любов към живота и опиянение от прекрасните му страни. Блестяща техника и изключително красив и завладяващ тематизъм присъстват и в трите му части.
