Поетът Димитър Гачев ни пише от… ”Онзи край на живота”
Репортерът /и контрарепортер/ в предаването за култура „Часът на думите” по програма „Христо Ботев” на БНР д-р Димитър Гачев гостува в Арт салона на Радио Варна на 19 ноември /петък/ 2010 г. от 18.30 ч. с най-новата си стихосбирка „Онзи край на живота”. До дясното му рамо ще застане редакторът на книгата Гриша Трифонов – поет, бард, директор на ИК „Български писател” и водещ на предаването „Часът на думите”. В ролята на лирично отклонение в мъжкия тандем - поетесата Камелия Кондова.
Кой е той?
Димитър Гачев е роден на 15 август 1967 г. в Пловдив. Завършил е медицина и работи като личен лекар. Пише повече от двайсет години, но на литературната сцена се появява едва през 2005 г. Оттогава успява да спечели над десет национални поетични награди. Лауреат е на "Яворови дни" (Поморие, 2006), Голямата награда на Мелнишки поетични вечери (2005), "Магията Любов" (Казанлък, 2008) и др. Автор е на стихосбирките: "Сто" (2006), за която получава наградата за дебютна стихосбирка "Добромир Тонев"; "Планина за сбогом" (2008) и „Онзи край на живота” (2009). Има публикации в периодичния печат, стиховете му са превеждани на френски, италиански и сръбски език. Пише и проза. Смята, че всеки умен автор написва първия си роман, когато осъзнае, че не е гений. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на лекарите писатели. През последната година влезе в ролята на репортер и контрарепортер в предаването за култура „Часът на думите” по програма „Христо Ботев” на БНР в неделя от 17.00 ч. Организатор е на конкурса "Думи в цвят" (гр. Пазарджик) за произведения на изобразителното изкуство по текстове на интернет поети. В социалната мрежа е известен с псевдонимите си DimitarG и VED. Можете да намерите негови произведения в шТъркел. Твърди, че от всички слухове за себе си признава само... двете си дъщери. Най-новата му книга „Онзи край на живота” излезе в издателство „Български писател” с редактор Гриша Трифонов и художник Светла Георгиева.
Авторът за книгата си:
„С тази книга се завръщам в равнината. Авантюрата ми за върхове приключи заедно с просветлението относно нищожната роля, която им отдават децата в рисунките си. Успокоих се и разбрах, че един ден Господ ще се погрижи за най-самотните, ще усмири най-добрите и ще съсипе дяволите на Задгробната борса за души. Дотогава няма смисъл да му се пречкам в краката.“ /Димитър Гачев/
ПИСМО
Пиша ти от онзи край на Живота,
онзи край със милиони малки птици -
напират смъртоносно към нощта
и затова слънцата тук са тихи.
Две луди дъщери роди студът
и ги заряза до кутията с писма.
Не ме е страх, но някак унизителна
е тишината в този край на лудостта.
Не съм се лъгал - всички разрушения
започват с Любовта на Господ.
Какво да чакам повече от залеза
или от сценариста на потопа?
Аз се оказах доста дребен
да глътна снимката и усмивката.
