Премиера на „Дон Жуан или Любовта към геометрията”
Предстоящата на 11 април, 19.00 ч., Сцена Филиал, премиера на „Дон Жуан или Любовта към геометрията” от Макс Фриш, постановка на Георги Михалков в Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, ще бъде кулминационно събитие за II Великденски театрални седмици 2012.
Екип
Постановка Георги Михалков, сценография и костюми Петър Митев, авторска музика Веселина Драголова, хореография, фехтовка, сценично движение и бой Ива Караманчева, авторска обработка на финала на операта „Дон Жуан” от Моцарт Малина Михалкова, асистент-режисьор Димитрина Славова, тон оператори Маргарита Тодорова и Делян Апостолов, фотография, дизайн на плаката и програмата Симеон Лютаков.
Действащи лица и изпълнители
Дон Жуан – Владислав Виолинов; Тенорио – Свилен Стоянов; Миранда - Гергана Плетньова; Командор - Пламен Георгиев; Доня Елвира – Даниела Викторова; Доня Анна - Мариела Станчева; Отец Диего – Стоян Радев; Дон Родриго – Пламен Петков; Доня Инес – Валентина Козарева; Селестин – Веселина Михалкова
Балтазар – Валентин Митев; Лепорело – Георги Йовчев
"Дон Жуан или Любовта към геометрията", Макс Фриш
"Има ли нещо по-възвишено от две линии, теглени върху пясъка? Погледни хоризонта. Това не е безкрайността. Виж морската шир - необятна, но не безкрайна. Млечният път - невъобразимо пространство... умът ти не може да го побере... Но не е безкрайно. Безкрайността са двете успоредни линии върху пясъка, по които разумът потегля на път към собственото си величие..."
Цената, на която не живееш като другите
Споделено от режисьора Георги Михалков пред Виолета Тончева
Една от най-силните пиеси на XX век
Макс Фриш е един от култовите автори на моята младост, a “Дон Жуан или Любовта към геометрията” е една от най-силните пиеси на XX век - несъмнен шедьовър, който от 1953 г. досега продължава да звучи съвременно. Aко пиесите обикновено са или интелектуални или атрактивни, “Дон Жуан или Любовта към геометрията” предлага рядка комбинация между много драматизъм, интелектуален текст и ярка драматургична форма, която приобщава широката публика.
Предистория на постановката
Предложих това заглавие на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” още преди 12 г., с идеята още тогава да събера драматичния и оперен театър в едно. По автор трябва да има оркестър на сцената, но ангажирането на хора от операта за тази цел се оказа трудно, въпреки че директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова ми оказа съдействие. В крайна сметка двама музиканти от Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна ще участват в записите на музиката. Имам и обещанието за подкрепа от такива известни имена като Стунджи, Венци Благоев, Петър Момчев, така че убеден съм, ще се случи най-доброто. Музиката, която в творбата и в моята постановка е много важна, специално написа Веселина Драголова-Данаилова, основателка на Квинтет Еуфония и композитора, с който работим в тандем от години Иван Драголов.
Дон Жуан или Цената, на която не живееш като другите
След Иисус Христос най-много интерпретации в западното изкуство има по темата за Дон Жуан. За Макс Фриш най-интересна е разликата между човека и митологията. В основата на всички митове стои реален човек, независимо в какво се е превърнал той след време. Пиесата пресъздава легендата за Дон Жуан, за движението му от обикновен (или не толкова) млад човек към Дон Жуан и легендата за Дон Жуан, който заживява своя друг живот. Това е пиеса за индивидуализма. За цената на индивидуализма. Цената да не лъжеш, да не живееш като другите. Дон Жуан, въпреки легендарния си живот, плаща за това висока цена. За главната роля се спрях на Владислав Виолинов, който играе от доста години във Варненския драматичен театър, но едва сега публиката ще оцени неговия талант по достойнство и дори бих казал – за първи път ще го види истински!
От еротичното до интелектуалното
Трудностите в постановката идват както от участието на много хора, така и от самата творба, която съдържа едновременно интелектуални, но и зрелищни моменти, еротика и насилие. От актьорите се изисква да боравят с оръжие, да бъдат сръчни, да се движат добре, като в същото време да са са достатъчно интелигентни, за да разбират посланията на пиесата и да я интерпретират в нейната дълбочина. Най-голямото предизвикателство се състои в това да успеят да пресъздадат еротичния момент, който е обратно пропорционален на интелектуалния. Да не забравяме, че фабулата обхваща общо 20 години от живота на героите в 5 действия. Става дума за едно наистина много трудно за инсцениране драматургично произведение, което в крайна сметка и не всеки театър може да си позволи.
Уникалните театрални школи на Варна
По време на репетиционния процес осъзнах, че младежките театрални школи във Варна са едно уникално явление. В сравнение с други български градове Варна притежава истинско богатство с театралните школи на Стоян Радев, Христо Христов, Валентин Митев, Свилен Стоянов, „Златното ключе”, „Театър Щурче”. Работя с подбрани деца от тези формации още от края на ноември м.г. Те минаха през много интензивен курс на обучение, занимаваха се с пластика, фехтовка и сценичен бой и какъвто и да бъде професионалният им избор след време този опит със сигурност ще им бъде полезен. Общо около 25 деца подготвих, от тях 14 излизат на сцената, но във всеки един момент могат да бъдат заменени от останалите. Техните функции са универсални, те играят всички роли – музиканти, охранители, прислужници, проститутки, старогръцки хор и т.н., като на всеки се падат по 5-6 роли средно. На сцената присъстват много млади хора и това ме радва, защото театърът е жив, когато в него има приемственост. Не бих искал да пропусна тук и изключително добрите млади професионални попълнения във варненската трупа - Гергана Плетньова, Мариела Станчева и Пламен Петков. Като цяло Драматичен театър „Стоян Бъчваров” притежава огромен потенциал.
На Френската гимназия с любов
Всичко това ми напомня донякъде и моето време във Френската езикова гимназия, която завърших успешно, въпреки че заради заниманията си с театър натрупвах всяка учебна година по около 350 извинени отсъствия. И ако някой ме попита сега какво правех във Френската гимназия, веднага бих му отговорил – театър! Театралната традиция беше една от най-важните части в духовния живот и празниците на гимназията. Неслучайно именно от Варненската френска гимназия излязоха такива видни театрални режисьори, като Бойко Богданов, Галин Стоев, Кирил Станков... А сред актьорите те са толкова много, че ми е трудно да ги изброя, заради което (а и за да не пропусна някого) просто няма да го правя.
