Илия Раев, Джоко Росич, Александър Грозев <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Калин Врачански <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Рангел Вълчанов, Иван Ничев <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Никола Анастасов <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Митко Тодоров – зам.-министър на културата <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Георги Черкелов <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Бепе Чино – пр-л на журито <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Татяна Лолова <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Златната Афродита+още три <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> Без думи <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt> „Somewhere beyond the sea….” <br /><tt>Източник: Р. Вълчанова</tt>

Приказки над, под, отзад и от червения килим – леки четива за МФФ „Любовта е лудост” 2010, Варна

 

16.00 часа. Ритуалът се нарича ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ в кафе-театъра на ФКЦ. Има и кафе и театър ,че и тортички отгоре. За първото се грижат в балетна стъпка снажни сервитьорки, облечени в XXL тениски под надслов „Любовта е лудост”, които любезно питат „ Сокче от вишна, портокал или минерална вода?” Винаги съм си задавала въпроса  защо тениските, които така любезно се подаряват, са в такъв голям размер? Хипотезите са повече от една: вероятно се очаква след напоителни коктейлни, винени, бирени, кремвиршни вечери, гостите на фестивала да придобием този размер. Втора хипотеза: това е прогноза за портфейла на културата у нас в обозримо бъдеще. Трета хипотеза: тениската винаги трябва да съответства на телесния размер на културния министър! Четвърта, пета и пр.хипотези оставям на въображението ви. Театърът в кафе- театъра е дело на домакини, пи ари на фестивала, куратори и модератори. Пи арите вероятно са били доста огрижени в организацията, неволно са подмладили Антоша Чехонте с 20 годинки, та в програмата е отбелязана 130-годишнина от рождението на Антоша, макар че последният е роден през 1860 г. (говорим за Чехов...)

 

Ритуалът ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ завършва без въпроси от страна на журналистите, но в обичайните прегръдки, ръкохватки и добри порядки, по време на които организаторите получават подаръци от скъпи руски кинодейци и гости на фестивала.

 

18.00 часа. Червеният килим пред входа на комплекса, състоящ се от две части, се заплита, навива, разпуска с помощта на 6 работника и един господин във фрак и папийонка - директора на ФКЦ - Илко Раев, който с вещината на морски вълк се справя с червената вълна и привежда килимното пространство в подобаващ вид. Близо половин час публика, фотографи, журналисти и чудесния оркестър на Военноморските сили в говор, музика и подскок от крак на крак очакваме високите гости: артисти, режисьори, бизнесмени, актьори. Красавици поднасят  на директорите на фестивала статуята на Афродита, с която ще се сдобие на финала  на „Любовта е лудост”  най-добрата кинолента. Водещ на червеното дефиле бе вечнозеленият шлагер и воин - шоуменът Кирил Аспарухов, който тази година показа завиден интерес към целувката като изразно средство. Докато представя всяка звезда, Кирил Аспрухов основно подпитва кой кого би целунал, как това се сихронизира със зодиакалния знак на госта и дали той или тя е влюбена... Познат рефрен от 2009, 2010, 2011, 2012-упс, не знам дали ще има фест тогава, нали според предсказанията Земята ще каже „БУМ”!(Те ги опровергаха, ей!)

 

Гостите тържествено преминават по килима. Сред тях е заместник-министърът на културата, назован от евъргрийна във воденето на фиести Аспарухов - „Митко Димитров” при условие,че Димитров е всъщност Тодоров – е, сега, емоционален лапсус, човещинка... При появата на министерското лице, което се превърна в страж на реформата в сценичните изкуства, изискана арт дама до нас понечва да го освирка грубо, спира я само току-що положения макияж...

 

След зам.-министъра се появява актьорът Никола Анастасов и публиката възторжено го посреща...да, тежко бреме е властта, а хората на изкуството и в трудни и в светли дни са душата на народа. И шествието тръгва.

Татяна Лолова – огрооомен духовен заряд и харизма!

Джоко Росич – абсолютният мъжкар в българското (и не само) кино! Ах, този глас...

Георги Черкелов – достолепен, както винаги.

Гинка Станчева – винаги усмихнатата!

Мими Николова – изискана и с широкопола шапка.

Искра Радева – младежки дух и лъчезарност.

Рангел Вълчанов и Иван Ничев – двама нисички ВИСОКИ БГ режисьори, помъдрели и обаятелни...

Иван Павлов, Людмил Стайков, Георги Стоянов – всеки в характерния си филм (пардон, стил).

Йоана Буковска – една фино красива жена!(чудех се дали да не кажа Афродита, защото алюзията е за статуетка)

Параскева Джукелова (Паца) – любимка на организаторите, истински приятел на фестивала.

Мария Статулова – мноого подмладена и с нов стайлинг.

Калин Врачански – НОВАТА ЗВЕЗДА(Ех, обичаме мъже с леко наболи брадички!)

Още няколко изгряващи звезди от „Стъклен дом”...

Александра Сърчаджиева (напълняла) и Иван Ласкин (лошото момче – по това още се спори).

Грациела Бъчварова – май единственият варненски представител по червената пътека (защо ли?)

Художникът Никола Манев (разбира се)...

 

Още няколко дузини гости на „Любовта е лудост”, една част от които – никому неизвестни, друга част – странно попаднали в категорията „ВИП”, трета – задължителните...

 

Но – независимо от някои недоумения и недоразумения – има такава тръпка в публиката: всеки се бута да е по-близо до шпалира от моряци и да помаха на актьорите, малки деца пълзат по пътеката, ако мама не ги гледа, възрастна варненка дискретно се червисва пред малко огледалце, а оркестърът на кап. Трифонов свири размазващо Somewheeeere Beyond The Sseeeeea....”

 

ШОУТО НАИСТИНА ЗАПОЧВА!

 

Елица Матеева, Светлана Вълкова

Една статия от: www.why42.info публикувана на 28.08.2010
Bookmark and Share