Приказки над, под, отзад и от червения килим - леки четива за ММФ „Любовта е лудост” 2010 (втора част)
Фестивалните дни се изнизаха като пара от кафе с натрошени бискивтки „Матине”. Ако разтворите кокетничката опаковка на тези бисквитки, ще откриете с учудване,че върху тях като на скъпоценен камък са гравирани всякакви животинчета от света на приказните герои...Замислих се каква е връзката между любовната лудост и тези животинчета, та като виден културанализатор бе лесно да я открия - по време на любовта, в доказване на широка гама от страсти, всеки човек е вид животно. Някои от нас са представители на фермерската фауна, други на тази от джунглата. Въпрос на интерпретация и възможности.
Но – за фестивала. Прессрещите - безмълвни за местната журналистика и словесно активни за столичната критическа младеж: Людмила Дякова, проф.Божидар Манов, проф.Вера Найденова, вечният кинолюбител Георги Ангелов. Имаше и обидени от творческите екипи. Съвсем заслужено, сценаристът на полския филм „Розичка” Мачей Карпински, установи, че прожекцията е минала без нито един анализатор или журналист. Така е, когато културата на киното се конкурира с културата на коктейлите. Последните са предизвикателство номер едно за гладната ванрненска и столична интелектуална мощ. Както се знае „хрънътъ прави борбътъ”! Подобно изживяване се случи и на прожекцията от Берлинале 2010 „ Съпруги и приятелки”. Акрисата Весела Казакова като енергична хостеска проверяваше дали идват зрители. Добре, че актьорът Любен Чаталов посети филма, за да се разпише и отсрами родната арт гилдия. Та, живи-умрели бяхме не повече от 30-тина зрители в салона. Културата на виното по време на МФФ „Любовта е лудост” е по-силно развита от културата на киното и неговата гледаемост.
Като „незабравим” от рекламните слогани, предхождащи всяка кинопрожекция, бих определила един „боядисахте ли си яйцата в цветно, че да ви обезцветим живота!”- ето това бе върхът на спонсорската артистична реклама за видеоизработка на клипове - тя винаги получаваше аплаузи сред естетите в салона.
Каква бе мелодията на този фест? Докато се завръщам в спомени и забавни ситуации, в главата ми кънти румънската банда „Махала рай банда”- така де, всички артисти, журналисти, критици, сме една махала, един рай и ад, то и фестът натам пътува, въпреки, че организаторите се надяват следващата година „Любовта е лудост” да се сдобие с категория от ранга на „Сан Себастиян”. Какъв Сан, пък било и Себасиян, какви пет лева? Режимът на работа изисква вятър на промяната, а то чейнджът идва с разчупване на формите и начина на провеждане на всяка инициатива.
Насладите, този път интелектуални, продължиха в две кръгли маси, едната - посветена на българското кино, а другата - на творчестовото на Валери Петров, Стоян Динов, Христо Ганев. Тук между олдфешън критици и ню дженерейшън възпитанци прехвърчаха искри и епитети от пробата на „конюнктура” и „вестникописателчета”. Подобно шоу никога няма да се случи на театроведски кръгли маси, затова кинотокритиката винаги ми се е струвала по-демократичната и (жълта) зона.
Наградите: „Златната Афродита” за „Светлинка в мъглата” - Иран. Най-добра акриса тази година е Каарина Хазард, която чудесно интерпретира трансформациите в образа на Лейла от филма на режисьора Клаус Херо „Писма до отец Якоб”. Този финландски филм се сдоби с още две награди: на гилдията на кинокритиците при Съюза на българските филмови дейци и „Горчивата чаша” – награда на факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Свети Климент Охридски”. Наградата за най-добър актьор бе връчена на Мишел Пиколи за ролята му във филма „Покривите на Париж”- Франция. Специална награда се присъди на два филма „Стъпки в пясъка”, България с режисьор Ивайло Христов и на „Рябинов валс”, Русия, на режисьорите Александър Смирнов и Альона Семьонова.
Закриването: рутинно(да не кажа скучно): едно органово изпълнение, двама мъже (без половина) във фракове, шегите (познати до болка), три балеринки – да поднасят червените розички и картините на отличените във фестивала. Най – екзалтираните овации бяха за филма „ Писма до отец Якоб”, най – продължителните - за българския „Стъпки в пясъка” (браво!)
След това ни заля червеното и черното на коридата и любовта в испанския „Манолете”: много красиво снимана лента, но...като че ли - толкова. Е, разбира се, и прекрасните Пенелопе Крус(ах, тези устни) и Ейдриън Броуди (ах, тези очи)!
И „Любовта е лудост” свърши. Но както каза Татяна Лолова в един импровизиран емоционален монолог: „Показаха ми гол Мишел Пиколи, показаха ми гол Иван Бърнев – какво повече може да искаме от един фестивал!”
Елица Матеева, Светлана Вълкова
