РЕ-ФОРМА в действие или за новите дрехи на ТМПЦ
ТМПЦ (театрално - музикален продуцентски център) е новата структура, под чийто покрив се събраха Оперно - филхармонично дружество – Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Тази структура би трябвало да отговаря на рекламата: „ купуваш едно - получаваш две”. В момента ТМПЦ метафорично наподобява едно дърво, състоящо се от три клона, посторени пирамидално - на най-високия клон стои директорът, а на другите по-къси, съответно артистичните директори на опера и театър, плюс един технически директор на „двете структури в едно”. В културната реформаторска история на 2010 година подобно културно средище от типа „две в едно” е Музикалният театър в София, който се сдоби с балет „Арабеск”, като последният вече не е самостоятелна структура.
На специална среща с варненските медии, новият директор на ТМПЦ или „две в едно” (Славчо Славов) определи проблемите на поверените му творчески единици. Установи се, че и двете са в преразход. ОФД с около 240 хиляди лева за тази година, а ДТ ”Стоян Бъчваров” - с около 155 хиляди лева. Реформата изисква съкращения, ОФД трябва да съществува с щат 183 човека, а драмата ще се трансфирмира от 75 бройки на 55. Вероятно при съобщаването на чудната вест за съкращение, администрацията трябва да се снабди с един чаровен Джордж Клуни, който по подобие на героя му от „В небето” да прилага специална тактика на събеседване със съкратените служители. Друг е въпросът как емоционално един оперен певец или актьор би приел вестта, че е без работаа.
Ако през 2009 година в държавния бюджет бяха предвидени пера, с които ОФД и ДТ ”Стоян Бъчваров” са можели да обезпечат 12 - месечната си работа, то средствата тази година възлизат на „0”. През 2010-та държавата е осигурявала фонд „работна заплата”. Въпреки преразходната констатация, двата културни института са увеличили показателите си по брой публика, брой реализирани представления. Министерството на културата (МК) изисква 15 % възращаемост от постановъчните приходи на ОФД. За сравнение, в държава с музикални традиции като Германия, процентът е 8. За 2010 ОФД - Варна е постигнало малко над 10 на сто.
МК отново прави корекция на разходите като намалява бюджета, необходим за заплати. Културните средища плащат своите данъци, изваждат премиери, но приходите им се пренасочват към държавния бюджет, който тази година не е предвидил перо за финансиране на продукции.
На фона на тази ситуация възникват следните въпроси: има ли смисъл от театрален или оперно - филхармоничен процес, който създава разходи за бюджета? Трябва ли артистите да си плащат за творчеството и не е ли в случая културната реформа рекет, който се прави с цел отказ от изграждането на съвременна визия за културата на една нация в 21 век?
Бреза Стефанова
