Размисли около една пресконференция в опит да се отчетат процесите около кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата 2019
Екипът, работил за кандидатурата на Варна за европейска столица през 2019, се срещна с журналисти от Варна. Присъстваха част от членовете, които са работили около изписването на книгата, свързана с културната визия на кандидатурата. Статусът на загубил съревнованието не бе сред качествените характеристики на екипа. Медиите в своя активен стил на почти следствен разпит задаваха въпроси, изисквайки точен отговор, но за съжаление никой от присъстващите не конкретизира с факти причината, поради която журито не определи Варна за победител в състезанието.
Ако сме искрени в съжденията си, спечелването на тази номинация за града щеше да бъде нон сенс в условията на реалността ни. И все пак, една победа щеше да ни вдъхне надежда, че е възможна промяната, че има светлина в тунела около стратегиите за култура на Варна. Екипът отчете, че стратегия за култура на града все още няма, но пък изписването на проекта-книга е вид опит за конструиране на подобна. Консултантът по кандидатурата на Варна сър Робърт Скот е получил за работата си 50 хиляди лева. Някои от екипа са работили на граждански договори, други про боно.
„Бюджетът, който ще се изхарчи за града идва от общинския ресор, от централния бюджет, от възможни спонсорства. Това е своеобразен микс, а градовете са тези, които имат волята да извървят сложния път за развитие на културата си.” С тези думи Петра Димитрова (член на екипа) даде ход на срещата преди атрактивните въпроси на журналистите по повод оставки, чувство за отговорност и коефициента на вина на екипа за загубата на града. Новината е, че Кристо няма да опакова пространство на Варна, а е заявил форма на съгласие при еветнтуална победа да участва с изложба във Варна.
За Десислава Георгиева -представител на дирекция „Култура и духовно развитие”-Община Варна (началник- отдел „Фестивали и проекти”, неформален лидер на екипа на „Варна-кандидат за европейска столица на културата-2019) Варна попада в т.нар. „План Б”, чрез който ще се довършат поетите програми от стратегическо значение за културния живот, въпреки че вече сме от страната на загубилите. „Всеки един град, след като е разработил своя стратегически документ, който лежи на истината за градовете, ще положи усилия за изпълнение на част от заложеното в проекта. Въпреки че сме без културна стратегия, книгата от 115 страници има своя перфектен план за развитието на града.”
От срещата обаче не стана ясно дали културните деятели на града и обществеността са информирани за „перфектния план” на екипа. Разви се уникален спор от надвиквания, дефицит на възпитание и толерантност между страните. Напълно нормално отношение в условията на перманентен скепсис по повод работата на екипа. Скепсисът е логична реакция, когато липсва възможността да се осигури обратна връзка между екипа и културните деятели на града. Въпреки множеството срещи до този момент, присъстващите членове на екипа никога не са вниквали в дълбочина какви са проблемите на хората от тази специфична среда, какви са потребностите при създаването на култура. Дано не се стигне до обжалване на спечелената кандидатура, защото има и такава опасност и ако тя се развие извън хипотетичното, е твърде вероятно да затрудним европейската кандидатура на град Пловдив. Очаква се да се даде отчет за стойността на всеки фестивал от културниа афиш на града.
На всички обаче стана ясно, че философията за култура, оформена в книгата по кандидатстване, не се пресича с реалността, с отхвърлянето на кандидатстващи творчески проекти през годината или пък одобряването на субсидия за определен кръг проекти. Състезанието приключи, похарчиха се средства, по-важно е по какъв начин в „светлото” ни бъдеще ще се промени културната картина на града.
На фона на този цирк основното питане е: дали експертите са експерти или совите не са това, което са?
Елица Матеева
