СТАТУСЪТ „ДА БЪДЕШ ЕЛОЧКА” или за едни руски гевречета по време на криза
(Размисли и емоции около един театрален джем сешън - „СЕГА-АЛ(ь)БУМ”)
От известно време статусите на Елочка във Фейсбук бяха станали строго про-руски. Наистина мислех, че се настройва да лети до Москва. А тя го е правела, защото вместо с нормален самолет, е летяла на крилете на спомените и въображението.
Когато видях и страхотния плакат на „СЕГА - Ал(ь)бум”, донякъде ми просветна. Творческите и доброволчески пориви на Елочка са толкова всеобхватни и разнопосочни, че при нея никога не можеш да си сигурен, а дори и тогава – тя надминава очакванията ти...
Може да прозвучи като клише, но и сега беше така! Хареса ми още първия щрих – мястото. Галерия „Арт Маркони” - на малка калдъръмена уличка (във все още обвеян в мистика и сладки детски спомени за мен район на Варна), с големи витрини, през които любопитно поглеждаха случайните минувачи и с особено вълшебната гледка на падащите с всеки порив на вятъра жълти листа...
Хареса ми домакинята на галерията – видимо поласкана, че събитието е там, приятно поздравила ни в началото и седнала си на нарочно приготвената възглавничка на пода. Хареса ми това, че бях на горния полуетаж на галерията и виждах всичко много добре - често гледах картините по стените и публиката долу... Страхотно много ми харесаха музиката и настроението, което създаваше тя, пускана от самой симпатичной Дед Мороз /DJ Soulmate/, когото съм увидела евър.
Харесаха ми аромата на лайка, купата с руски гевречета и шоколадчета от любимите ми – „Альонка”. Харесваше ми приглушената светлина в повечето моменти, свободно разхождащата се бяла болонка (минала пред Елочка като по поръчка в един подходящ момент от текста) и чичкото с пазарската чанта, който по едно време влезе, постоя малко до вратата и после усмихнат си излезе...
Но най-много ми хареса нестандартната, блестяща и непобиращата се в никакви рамки Елочка Матеевна! Във времена, когато всички търсят модерното западно, тя играе, мисли и диша по източно, по руски. Във времена, когато творческият дух е по-принизен от всякога, тя прави безплатни спектакли в подкрепа на каузата на варненските артисти, съпреживява заедно с тях кризата в културата и духовността.
Сменяща заедно с шапките и личностите си под тях, танцуваща, пееща, импровизираща, участваща в монолог и диалог, към края тя се облече в нещо като тънък дъждобран с качулка (този от плаката), на който зърнах надпис с маркер „Елица е върха!” Мисля, че знам кой го е писал – болно дете, получило от нея същото, каквото и ние, и артистите, присъстващи тази вечер – смях, успокоение, развлечение, вдъхновение, забрава на ежедневните проблеми и най-важното – нейната безкористна човешка подрепа.
Мисля, че представлението на „СЕГА - Ал(ь)бум” на 29 ноември няма да е последното за този сезон. И все пак – този път не го пропускайте, нали?!
Милена Пехливанова (изкушен зрител)
