Само „лошите момичета“ остават живи в мъртви градове! – „Момиче се прибира само в нощта“
В началото на 2015 година открих иранското филмово бижу „Момиче се прибира само в нощта“(2014). Бях възхитена от изяществото, с което режисьор(ка)-дебютант прави първия ирански уестърн с главен герой вампирка. „Момиче се прибира само в нощта“ е красиво заснет в черно и бяло филм. Изключителната игра с нюансите, прецизната фотографичност, на която би завидял всеки български фотограф и оператор, ме завариха неподготвена. Влюбих се в иранския свят, видян през очите на режисьорката Ана Лили Амипур от пръв поглед. Влюбих се безподобно в този филм и първенецът в личната ми досега вампирска филмова класация „Само любовниците остават живи!“на Джим Джармъш остана да ридае горчиво в ъглите на душата ми: бе изместен от иранската свежа плът на талантливия актьорски дует Шейла Ванд (Момичето) и Араш Миранди (Араш).
1.„Да снимаш филм е като: да си сложиш парфюм - някои определено ще бъдат привлечени от аромата му!“
Ана Лили Амипур е родена в английския град Маргейт. Родителите й са от Иран, но след известно време семейството й се премества в Щатите (Калифорния). След като завършва гимназия, Ана Лили Амипур учи в Сан Франциско в UCLA - висше училище за театър, кино и телевизия. Ана Лили Амипур прави своите първи стъпки в киното на 12 години. Оттогава камерата е неин верен спътник, а киното – пътешествие отвъд известното. Пълнометражният й дебют е определен от режисьорката и сценаристката му като „първият вампирски спагети уестърн в Иран!“ Тази нейна оценка е запазена марка върху обложката на филма.
„Момиче се прибира само в нощта“ е пълнометражна версия на едноименната късометражна творба, заснета от Ана Лили Амипур, която е била наградена в категория „Най-добър късометражен филм“ от фестивала на персийската диаспора в Лос Анжелис (Noor Iranian Film Festival). Пълнометражният дебют е заснет с ирански актьори и е подкрепен от института на фестивала в Сънданс. Премиерата му е именно на този фестивал през 2014-та, където филмът предизвиква еуфория сред публика и критика. След като печели награда от фестивала в Дювил, Франция, критиците започват да определят киното на Ана Лили Амипур като „Тарантино в пола“, „хладен женски поглед в стилистика на Джим Джармъш“. През периода 2009-2012 Амипур снима няколко късометражни филма, които са били награждавани от престижни фестивали.
През 2016 се очаква новият филм на Амипур, история, развиваща се в Тексас, където бурни страсти ще пламнат между канибали и местното население, а главните роли се изпълняват от Киану Рийвс и Джим Кери.
„Харесвам киното на Годар,обожавам Джеймс Дийн, Мадона, Сержо Лионе, София Лорен, Дейвид Линч. Обсебена съм от силата на Брус Лий. Моята идея за киното, за снимането на филми и тяхното въздействие е като парфюм, който ще бъде забелязан, разпознат от сетивата ни. Някои ще бъдат подвластни на този аромат, ще бъдат зашеметени, а други – не“- казва Амипур.
2. „Аз съм лоша и правя лоши неща!“
В Мъртвия град е пусто. В далечината комините на отмиращата заводска индустрия са единственият знак, че някога тук е кипял живот. Араш отмъква пухкав котак в своята лимузина. Той е градинар, прилича на Джеймс Дийн, но под силното му тяло е сгушена чувствителността на момче, което иска да се махне от разрухата, да се раздели завинаги с отломките на Мъртвия град. Баща му е наркоман, дължи много пари на местния наркодилър и тъй като Араш не може да му плати, а дозите нарастват...той се разделя със своята лимузина (за протокола: автомобилът е спечелен с честен труд). Свечерява се и над града пада воалът на трудната тишина, огласяна от леки момичешки стъпки. Понякога стъпките се заменят от режещия скреч на скейт. Тя винаги пристига навреме, за да накаже лошите, защото тя е лоша и прави лоши неща. Момичето е тъжна вампирка. То има чувства, затова убива само лошите. Момичето и Араш се запознават, за да намерят заедно своето бъдеще в една лимузина, а на задната седалка винаги ги очаква мъдрият котак (Мазука).
Приказката за момичето, което винаги се разхожда в нощта, забулено в черна бурка, а под нея се крият тъжни маслинени очи, е красива, тъжна, предчувстваща социалната разруха. „Тъжните песни те завладяват!“- казва Араш, а тъжният й поглед те обсебва до такава степен, че дори, когато отхапва нечий пръст, й прощаваш. Момичето е лошо, защото не може да прости на хората, че са забравили целите си. Те са забравили да искат и да се борят за постигането им. В този аспект на жизнената й философия вероятно се долавят и личностни характеристики на режисьорката. Камерата на Лили Винсент и убийственият саундтрак (Номер 1 за Иран през 2015) са тотална наслада за естетическите възприятия на публиката. Музикалната компилация, селектирана от Ана Лили Амипур е богата - има за всекиго по нещо: ирански пънк (Radio Tehran), алтернативно етно-ска излъчване (Kiosk), електронен саунд, пленяващите Tangerine Dream, а също така и мелодичност в стил „Енио Мориконе”, но разбира се с дъха на специалния колорит.
Българската премиера на „Момиче се прибира само в нощта“ е на 3 юли от 16.00 ч. в отдел „ИЗКУСТВО“ – Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - Варна. Кратко представяне на уестърна като жанр и въвеждане във фактологията на творческата биография на Ана Лили Амипур под формата на лектория ще се осъществи от Елица Матеева, театрален критик и режисьор.
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ НА „МОМИЧЕ СЕ ПРИБИРА САМО В НОЩТА“(избрано)
ДЮВИЛ, ФРАНЦИЯ 2014- награда за принос –Ана Лили Амипур, номинация за Гранд При,
Международен филмов фестивал (Хавай-)2014-специален диплом за режисура и за изпълнението на Шейла Ванд.
Номинация „НЕЗАВИСИМ ДУХ“2015 –Америка
Номинация за филм и за режисура.
Филмов фестивал в Лондон-2014- номинация за най-добър филм от официалната селекция,
Готам Награди-2014, награда за режисура.
Елица Матеева
